Младежите от ВМРО – Шумен с акция на Мъжка задушница

Младежите от ВМРО – Шумен с акция на Мъжка задушница

04 ноември 2019  |   0 коментара

Мъжка задушница е денят, в който в молитвите си се сещаме за мъртвите мъже на България. За войниците и офицерите, за героите – хиляди и хиляди, знайни и безименни.

Младежката организация на ВМРО - Шумен почисти гроба и почете паметта на генерал Марин Тодоров Куцаров и неговото семейство. Един забравен, но достоен герой, чиято история си струва да познаваме и разказваме.

Генерал Марин Тодоров Куцаров е роден на 29 юли 1873 г. в Шумен, Османска империя. Произхожда от известната в града фамилия Куцарови. Получава добро образование. На 20-годишна възраст Марин е приет във Военното училище в София. Следва изкачването му във военната йерархия, така че да се стигне до участието му в трите войни за национално обединение в периода 1912-1918 г.

Следва унизителното Солунско примирие, подписано на 29 септември 1918 г. между Царство България и Антантата. Победоносните български войски трябва да напуснат позициите, за които са пролели кръвта си, и вместо като победители, те тръгват като победени. Една от войсковите части, попаднала в ръцете на противника, е 19-и пехотен Шуменски полк. Неговата численост е от 3500 воини, а командир е подполковник Марин Куцаров. Антантата изисква цялото въоръжение, включително и бойното знаме, да бъдат предадени.

На 6 октомври 1918 г. подполковникът събира състава  19-и пехотен Шуменски полк и благодари на бойните си другари за подвизите, извършени от тях. Пред смълчаните им погледи той заръчва на знаменосеца да му предаде знамето. Сетне споделя на подчинените си какво ще предприеме: „Аз реших знамето да бъде изгорено. Изгорено на тази огнена клада пред Вас. Изгорено, но неопетнено…“

На 5 октомври, ден преди строяването на частите и предаването на знамето, подполк. Куцаров остава сам в палатката си. Той сваля знамето от дръжката му, а на негово място увива парчета от стари дрехи, върху които поставя оригиналния калъф. Знамето пък старателно сгъва и поставя под хастара на куртката си.

През следващите 9 месеца, докато е в плен, командирът е нащрек, винаги спи сам, не общува с други хора. Нито един негов съратник не подозира за конспирацията. Негова първостепенна задача е да запази бойното знаме невредимо. И успява!

През май 1919 г. Куцаров се завръща в България. Пристига в Разград, където е мирновременният гарнизон на полка. Офицерите го очакват. Вместо да го посрещнат възторжено обаче те не са очаровани от пристигането му. В този момент подполк. Куцаров безмълвно започва да разкопчава куртката си и след миг бойното знаме е поставено на едно от офицерските бюра. Настава невъобразима еуфория, разнесла се дори извън стените на щаба. Не след дълго тълпи от хора се стичат, за да се срещнат с Куцаров и лично да му благодарят за извършения подвиг.

Българино, помни своите герои и почитай паметта им!

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *