Кърджалийски времена*

Кърджалийски времена*

12 март 2015  |   1 коментар

Пандемия от битова, етническа, циганска престъпност.

Въпросът за връщане на смъртното наказание наистина е открит.

Ситуацията в и около хиляди български населени места удивително напомня на събитията по българските земи, по времето на турското робство, около 1790-1810 година. Един показателен цитат :

*“Четвъртото преселение на българи към Влашко и Русия е през 1792-1806 г. – кърджалийските години. Тоя период обхваща времето на най-силните върлувания на кърджалиите, еничарите и делибашиите, когато са станали масови забягвания на селяните в градовете, а също и значителни изселвания, най-вече във Влашко. Най-вярна картина на кърджалийските години и на опустошенията през времето на видинския Пазвануоглу чертае Отец Софроний Врачански в своите записки като съвременник: „Епархията ми опустошена, селата изчезнаха, народът се разпръсна по Влашко и другите страни“. Европейски пътешественици отбелязват, че „гробовно спокойствие царувало по необработените полета и по пътищата се срещали само човешки лешове и изгорени къщи, а жителите или били избягали, или са станали жертва на дивите зверове“.(Автор Вл. Дякович, източник „Целокупна България“)

Удивително позната картина, нали? Все едно са описани днешните Видинска, Врачанска, Монтанска, Плевенска област. Само че днес не живеем в Османската империя под турско робство, а в собствена държава - парламентарна република, чиито представителни органи сами избираме. Под напора на икономическите несгоди и тежка етническа, битова престъпност, българите постепенно изоставят селата и малките градове и буквално бягат в по-големите населени места и/или зад граница.

Държавната власт в лицето на правоохранителните (полиция, служби за сигурност) и правораздавателните (следствие, прокуратура, съд) органи очевидно бездейства и е безсилна да спре новите кърджалийски набези. Престъпленията, извършени от представители на една етническа група рядко се разследват, извършителите рядко се разкриват, още по-рядко се осъждат, а дори осъдени, не изтърпяват наложените им наказания.

Справка - задържаният и вероятно вече обвинен за убийството във Велико Търново, веднъж вече е осъждан за убийство, а в момента има влязла в сила присъда за довършен нов опит за убийство, но вместо да е в затвора се мотае на гарата във Велико Търново. С брадва в ръка. Отделно от това има още няколко присъди за тежки умишлени престъпления от общ характер. Публична информация.   

В последните няколко дни ни залива черна статистика от пандемична, битова, етническа циганска престъпност.

След зверското убийство, извършено с брадва в гръб на гарата във Велико Търново последваха убийство на възрастен мъж, извършено от група малолетни и непълнолетни, по хулигански подбуди, с особена жестокост. След това нападения над млада жена с цел грабеж, ритана от двама в главата. Вчера - нападение над полицейски екип. Да не припомням стотиците случаи, знакови за етнически мотивирани убийства, извършени от български граждани от цигански произход. В тълпа, с кирки, лопати, колове, тесли, брадви, по особено мъчителен за жертвата начин, с особена жестокост.

Извършителите принадлежат към една и съща етническа група в българското общество и тя определено не е виетнамската. Видимо от биографиите на извършителите - справка биографиите на задържаните за последните няколко убийства и нападения, всички те са тежко криминално проявени, многократно осъждани, „изтърпели” наказанията си. И отново са на улицата. С брадвите, коловете, теслите и лопатите. Отново нападат и отново убиват.

Повече от очевидно, извършителите на тези тежки умишлени престъпления, извършени с особена дързост и представляващи особена обществена опасност не се поправят. Не се „реинтегрират” в обществото. Напротив, изтърпели смехотворните си наказания от по няколко месеца или години, отново са на улицата и отново нападат и убиват. Присъдите им нито ги „поправят”, нито са „превенция” за останалите.

Дъвчем този въпрос от години. Повтаряме до втръсване - и наше, вероятно и ваше, какво трябва да се направи. Очевидно този въпрос няма да се реши с групи в социалните мрежи, тип „Писна ни!”, „Да ги избесим” или „На Сатурн!”. Очевидно проблемът не е във „Фейсбук”, а в залетите от кърджалийските орди хиляди малки населени места. Очевидно от призиви и бунтове в социалните мрежи ефект няма. Както и от словесните полюции на няколко политически травестита, обиколили по три и повече партии.

И понеже очакваният въпрос е „А, какво правите вие?” изброявам действията ни от последните избори досега.

Изработваме необходимите според нас законодателни промени в следните насоки, свързани с темата „етническа битова престъпност”. В посока - разширяване на пределите на неизбежната отбрана. В пределите на всички недвижими имоти при нападение от две или повече лица да има възможността да се използва и ловно оръжие за самозащита.

Промени в НК, свързани с това наказанието да бъде ефективно, като включва и принудителен труд. Промени в Закона за МВР, свързани с предислоцирането на полицейски сили там, където са необходими.

Под „изработваме” разбирам цялостно, мотивирано, обяснено, законосъобразно предложение със съответния икономически разчет, а не пропагандни полюции и фишеци, каквито внасят новопокръстените болшевики със знамената със сърповете и чуковете. Предложения им, звучащи красиво и вярно, но направени и внесени така, че да не се случат.

Направих серия от въпроси към Европейската комисия колко точно пари са изхарчени за „интеграция”, кой и как ги е усвоил и какъв е резултатът според Комисията. Смятам да изпратя резултатите и на Главния прокурор, и на европейските структури, които разследват харченето на европейски пари. Както и въпроси към министрите на вътрешните работи, труда и социалните грижи, чиито отговори ще публикувам своевременно. По темата „интеграция”.    

И, разбира се, от всеки един от нас, българските граждани, зависи да питаме и притискаме, тези, които сме избрали и за които сме гласували по тези въпроси. Когато промените, които ви описах, влязат в дневния ред на НС, би трябвало всеки, който наистина се интересува, да направи възможното да пита и натиска тези, за които е гласувал. Това е начинът. Без значение за кого е гласувал.

Това обаче са повече „технически” въпроси.

За мен има един важен, основен въпрос и той е връщането на смъртното наказание, поне временно.

Неколкократно ВМРО е предлагала връщането му. Поне за извършителите на много тежки криминални престъпления, насилия над личността, нападения над деца, бременни жени, престъпления, извършени с особена жестокост. Необходимо е отново да отворим този разговор. Има различни тези, теории и практики по темата. Но едно е безспорно - ако онзи с брадвата от търновската гара беше получил заслуженото си за първото убийство, което е извършил, нямаше да може да убива повече. Просто е.

Този въпрос минава през изменение на Наказателния кодекс, през Народното събрание. теоретично може да бъде внесен и сега. Но за да не се провали от инерцията, от пасивната съпротива, от вечните писъци и крясъци на грантовите и саксиени правозащитници, от фалшивото „човеколюбие” и „хуманност”, е необходима и обществена подкрепа. Представям си псевдохуманния вой, който ще се надигне, когато отворим отново тази тема. Ще се вадят „аргументи” от сто кладенеца  в защита „правата” на убиеца, за хуманността и прочее, и прочее.

Плюс дежурните плювни по нас - ксенофобия, расизъм, фашизъм и дрън дрън. Има ли някой съмнения за наличието на поне дузина организации и комитети, чиято работа, цел и задача е да защитават правата на убийците. Особено ако принадлежат към определена етническа група. Ще започнат отново да ни говорят за съдебни грешки и прочее. Само че няма да отидат да го кажат в очите на роднините и семействата на жертвите.

Прочее, да сте виждали и чували филолога-правозащитник, адвокатката-комитетчик, според която жертвите са си виновни, защото са дискриминирали убийците си и дружинката им тези дни? Да сте чули и видели да осъждат последните убийства, да изразяват съжаление към близките, да осъждат поне морално убийствата. Няма да го чуете. Няма го в ценоразписа им. Нямат „грантове” за съжаление и съчувствие към жертви-българи.  

Въпросът вече е как да защитим все още живите в кърджалийското време, в което живеем.

Въпросът за връщане на смъртното наказание е отворен. Имате думата. 

Автор: Ангел Джамбазки

Източник: „Лентата.ком“

Изображение: „В кърджалийско време“ (1897) на Иван Мърквичка от цикъла „Страдания за свободата на България" („Под игото")


Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *