Каракачанов декларира първите си задачи като президент пред BIT

Каракачанов декларира първите си задачи като президент пред BIT

01 ноември 2016  |   0 коментара

Да работи за нови политики, насочени към недопускането на нелегалната имиграция, разрешаването на демографската криза и насърчаването на инвестициите в България. Да съдейства за откриването на български средни училища и филиали на наши университети в Македония. Да продължим в НАТО и ЕС, но като държава, която има свое мнение, а не ѝ се налага чуждо. Да не се „огъва“ на Изток и Запад, а да отстоява националния интерес. Да инициира промяна в Дъблинското споразумение по отношение на мигрантите. И преди всичко да поиска от българската политическа класа да промени модела си на поведение, като даде личен пример.

Това са ангажиментите, които кандидатът за президент Красимир Каракачанов, издигнат от Коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“, пое в ефира на телевизия BIT. Това са и неговите виждания за позициите, които един държавен глава трябва да отстоява.

Има полза от президентската институция. Съгласен съм, че държавният глава не може да оправи държавата, но може да бъде катализатор за вземане на разумни решения в политическия живот. А най-важното за българите са ниските доходи и липсата на работа, заяви той.

Каракачанов бе изправен пред въпросите на трима журналисти – Илия Вълков, Силвия Великова и Емилия Милчева, в безпрецедентния за България формат от типа „кръстосан огън“.

В началото Би Ай Ти потърси знаците и събитията от годината на раждане на Красимир Каракачанов – 1965 г., като припомни какво се е случило в нея и в следващите, важни за него годишнини, както в България, така и по света.

В годината на раждането му, например, се основава рок групата „Скорпиънс“, създала емблематичната песен от падането на Берлинската стена „Вятърът на промяната“. Всички сме си я тананикали, припомни си Каракачанов, а запитан къде и как е посрещнал промяната, той отвърна, че това е било по време на студентството му, когато покрай протестите и студентските движения се събира със своята съпруга.

„Патриотизмът“ пък Каракачанов определи като въпрос на семейно възпитание

Той разказа за дядо си – собственик на малка фабрика преди 9 септември, лежал по лагери и сирак от войните – от когото наследил любовта към историята и книгите. Запитан обаче с кого от големите патриоти на България от миналите векове се съизмерва, лидерът на ВМРО отвърна, че това би било нескромно, тъй като една личност става историческа единствено чрез заслугите си. Запитан кого избира между Тодор Александров и Яне Сандански обаче той категорично посочи Александров.

На въпрос дали споделя думите на Левски, че българи, турци, евреи трябва да бъдат равноправни във всяко отношение, Каракачанов допълни цитата – „но под закона български“. Под върховенството на държавния интерес и закон – тогава сме равни, добави той. Според него когато политиците цитират Левски, добре е да са го чели целия и докрай.

Не правя разграничение между българин и европеец, отрече обаче Каракачанов в отговор на въпрос и напомни, че в исторически план ние отдавна сме европейци. Той обаче подчерта, че ценностите на демокрацията са тези на християнската религия и не разбира противопоставянето на европейски, евразийски или други ценности.

Да казваш истината каквато е, дори да не е политически коректна, не е език на омразата, категоричен е кандидатът за президент на обединените патриоти. Той каза, че няма дефиниция за него, освен може би „да измисляш факти, с които да караш обществото да мрази различния“. Коментира и случилото се с бития председател на БХК Красимир Кънев, като напомни, че многократно се е карал и е спорил с него, но не одобрява това някой да си служи със сила, за да налага правотата си.

Красимир Каракачанов бе поставен и пред хипотетични ситуации от журналистите. На първата – дали би отишъл, ако американският посланик го покани в качеството му на президент да присъства на гей парад – той отговори с категорично не, тъй като въпреки че се смята за толерантен, не мисли, че правата на хомосексуалните у нас са нарушени. На втората – как ще реагира, ако дъщеря му Деница се омъжи за мюсюлманин – той призна, че няма да му е много приятно, но че в крайна сметка от малка ѝ е дал свободата сама да избира. Едно ме притеснява – да не тръгне по чужбина и да не се върне. Тя завърши в България и сега живее тук, каза той.

Красимир Каракачанов говори подробно и за казуса с българите в чужбина и изборния хаос, предизвикан от промените в Изборния кодекс.

Нашата позиция винаги е била една и съща – в страни-членки да могат да се откриват секции без ограничения, а извън ЕС – само в дипломатическите представителства. После почнаха пазарлъците и стигнахме до числото 35, обясни той.

По думите му основната им цел е била да се отнеме възможността на Турция да се бърка във вътрешните ни работи. Можеха да дойдат 200 хил. гласа от Турция и току-виж една новосъздадена турска партия да влезе в парламента, предположи той, като се спря на основните нарушения на изборния процес в южната ни съседка.

На въпрос защо не изпратят застъпници тази година, той напомни, че тяхното обезпечаване струва пари, но ще се опитат да изпратят между 15 и 20 човека, които да са подготвени.

Що се отнася до Македония Каракачанов се съгласи с коментара на зрител от там, който му зададе въпрос, че България винаги е имала инцидентна, а не последователна политика спрямо нея. Той даде пример със завършващите у нас македонски студенти, към които по думите му държавата ни няма никакво отношение след завръщането им обратно.

Вместо да откриваме 54 ВУЗ-ове тук, не пречи няколко от държавните ни университети да открият филиали в Македония. Защо да няма няколко гимназии, където завършващите у нас македонци да преподават, предложи той, като обеща да се ангажира с подобна кауза.

Не мисля, че трябва да осъждаме онези хора в Македония, които не знаят какви са, понеже там има репресивен режим и промиването на мозъка е тотално до ден днешен, заяви още лидерът на ВМРО, като се впусна в исторически припомняния.

Особено място в разговора бе посветено и на чувствителната за патриотичните партии тема за миграцията, като според Красимир Каракачанов трябва да се преосмисли сериозно отношението на България спрямо европейската миграционна политика (Дъблинското споразумение). Въпрос за това какви миграционни политики би трябвало да имаме му зададе Марина Лякова, доктор по социология и зам.-директор на Института за трансдисциплинарни социални изследвания в Карлсруе, Германия.

Привърженик съм на политиката да няма миграция от ислямския свят у нас,

а когато все пак има хуманитарна ситуация – да се дава само временен статут и после тези хора да се връщат обратно, обясни той.

Каракачанов е категоричен, че тези хора не се интегрират, а европейският модел на мултикултурализъм и интеграция доказано и много отдавна се е провалил и при второто и третото поколение имигранти. Следва да сме много наивни да повторим грешките, които западната демокрация направи по отношение на имиграцията там, подчерта той.

Бих връщал мигранти със самолети, но трябва да има споразумение със съответните държави, каза още Каракачанов. Той е категоричен, че границата трябва да се охранява – и след като е престъпление нелегално да се преминава, трябва да се използва и сила срещу нашествията.

В предаването бяха излъчени и коментарите на част от близките му приятели и сподвижници, сред които зам.-председателя на ВМРО и евродепутат Ангел Джамбазки. Той разкри например, че Каракачанов, с когото се познават от над 20 години, е почитател на изкуството и колекционира ценни картини, като може да говори с часове за тях и техния автор. Същото е и с книгите. Колекционира обаче и оръжие. 

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *