Искрен Веселинов: Държавата най-после забеляза проблема с демографската криза

30 март 2018  |   1 коментар

Коментар на Искрен Веселинов, народен представител и заместник-председател на ВМРО, за предаването „Всяка сутрин“ по Канал 3.

Държавата най-после забеляза проблема с демографската криза. Темата е в центъра на общественото внимание. Имаме парламентарна комисия, имаме вицепремиер по демографските въпроси, заяви Веселинов.

Народният представител отбеляза, че има една плаха положителна тенденция по някои от показателите. По отношение на намаляването на смъртността и съответно в прогнозата за удължаване на човешкия живот в България. По отношение на повишение на т. нар. тотален коефициент на плодовитост, т.е. това е абсолютният брой деца, които една жена ражда през живота си. И още един интересен показател – намаляване на ражданията в ранна възраст под 15 години, което аз лично определям като реален резултат от усилията на Обединени патриоти още от предишния мандат, допълни още той.

Аз съм далеч от този драматизъм, който се насажда в обществото, че умираме и изчезваме като нация. Трябва обаче да сме наясно, че бяха изтървани прекалено много влакове в демографската политика и мерки, които се предприемат сега, дават резултат едва след 10-20 години. Така че държавата трябва да има един много системен подход по този въпрос.

Веселинов допълни още, че основните показатели на демографската катастрофа са пет – високата смъртност, ниската раждаемост, отрицателното миграционно салдо, етническите деформации и регионалните диспропорции, тъй като основен проблем е липсата на поминък в регионите. Към всички тези проблеми трябва да се подходи комплексно, бе категоричен той.

В основата на каквото и да е демографско възраждане на нацията стоят доходите. Не случайно Обединени патриоти още от първия ден на този мандат говорим за повишаване на доходите.

Миграционният проблем е един от основните и неслучайно ние направихме първите стъпки, променяйки редица закони за приобщаване на нашите общности зад граница, които и без това за заплашени от асимилация. И най-вече тези в Украйна и Молдова. В момента действа нов тип законодателство с възможност за трайно пребиваване, допълни още народният представител.

Целия разговор може да проследите във видеото >>>

Коментари

  • Приятел на България

    март 31, 2018 в 7:12

    Нещо забавно и "тревожно" от Румъния: вчера, 30.03.2018 беше излъчен репортаж или документарче по Националната Румънска Телевизия, 1. канал (ТВР1), в рамките на предаването Пулсул Зилей (Пулсът на деня) за косово-албанските ислямисти които се сражават в Сирия като членове на Ислямска държава и Ал-Кайда (Ал-Нусра). Репортажът беше с много отрицателно отношение към тези албански ислямисти а за косовските власти подтекстът беше че не правят нищо за да предотвратят разпространяването на ислямизма сред техните граждани. Очевидно става въпрос за румънско отмъщение за това че Албания и Косово застанаха зад България.
    Изводи?
    1. Румъния никак не се е примирила с "българската кражба на Южна Добруджа" и най-вероятно никога няма да го направи докато не бъде териториално наказана, тоест докато не изгуби още земи.
    2. България трябва да положи всички възможни за нея усилия за Гърция да не стане неин враг и съюзник на Румъния. Румъния претендира от Гърция да признае нейното "румънско малцинство". Не само че позицията на Гърция (а и на България и Франция) е че не могат да се признаят "национални малцинства", понеже това би означавало отдаване колективни (етнически) права но в Гърция няма нито "румънско етническо малцинство", нито "румънска общност", с изключение на малък брой гастарбайтери. Там има аромуни които са романизирани (не румънизирани!) гърци и които се самоопределят или като гърци, или като аромуни не-румънци (или не-румънски аромуни). Те говорят самостоятелен романски език, които е много по-различен от румънския отколкото български е от т.н. "македонски". Дори РУСински език (всъщност украински диалект) прилича повече на белаРУСки отколкото АРОМунския на РУМънски. Тоест има 2 различни, отделни народа въпреки че имената/етнонимите им съдържат и двете корена "рус-" и въпреки близостта на съответните езици.
    Как така признаването на национално малцинство означава даване колективни права? Например: след признаването на албанското национално малцинство в БЮРМ ("Македония") се създадоха етнически албански партии, 3-4 на брой (може и да греша точния брой, може би те са 5-6, няма значение). В БЮРМ има 5-600 000 етнически албанци, тоест няма 5-600 000 етнически албански политически партии, тоест всяка една от тях представлява интересите на повече от един етнически албанец (зависи от партията), тоест албанците са представлявани колективно, тоест имат колективни етнически права.

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *