Интеграцията на циганите - край на „държава в държавата"

Интеграцията на циганите - край на „държава в държавата"

18 октомври 2017  |   0 коментара

От д-р Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика 

Източник: „Труд“

Трудно е да се определи точната им численост в България, поради широко разпространения феномен на „преферирано етническо самосъзнание“ – публично деклариране на друга, нециганска етническа принадлежност.

Много често, ако изповядват ислям, те се самоидентифицират като турци, а ако изповядват християнство, като българи. По официалните данни на НСИ за 2011 г. циганите в страната са 325 343, или 4,9% от населението на страната. Според съвременни етнодемографски изследвания реалният брой на циганите в България обаче е между 700 и 800 000 души (Илиева, 2013). Тези данни нареждат България сред страните с относително най-висок дял на циганско население.

Динамиката на циганското население пряко кореспондира с репродуктивните им нагласи и естествения прираст, които се различават коренно от тези на другите етнически групи в България. На база официалните данни от преброяванията на НСИ естественият прираст на циганското население може да бъде изчислен на около 1,9%, а стойностите на раждаемостта на приблизително 2,7%, което е над 3 пъти от средното за страната.

Последното преброяване през 2011 г. показва, че най-голям е делът на циганите в област Монтана – 12.7% и Сливен -11.8%., следвани от Добрич – 8.8%, Ямбол – 8.5% и т.н. Около половината (55.4%) от самоидентифициралите се като цигани живеят в градовете.

Сред водещите проблеми в циганските гета са незаконното строителство, занижени санитарно хигиенни условия, липса на водопровод и канализация, баня, тоалетна и др.

Тенденциите, на които станахме свидетели през последните 20 години, свързани с циганските гета (неплащане на ток, вода, здравни осигуровки, данъци, такси и др.) оставиха усещането в българските граждани, че са дискриминирани в собствената си държава.

Всяко четвърто жилище е незаконно построено, според местни експерти, а най-фрапиращите външни белези на циганските гета са натрупаните камари боклук, който директно се изхвърля на улицата и е причина за разпространението на много зарази и епидемии.

От три месеца експерти от Министерство на труда и социалната политика започнаха провеждането на регионални срещи, дискусии и форуми, свързани с демографските политики, жизнен стандарт, доходи от труд и социално предприемачество. Данните показват, че държавата полага усилия чрез национални и европейски програми, проекти, отпускане на помощи, да подпомага финансово затруднените общини, но липсва загриженост и отговорност от страна на циганите.

Например в циганския квартал „Лозенец“ в Ст. Загора общината е разработила и приела градоустройствен план, като е реализирала 70% от инвестиционния си проект за изграждане на канализационна мрежа, в Пазарджик е извършена регулация, узаконяване на терени и са построени 11 двуетажни къщи в циганския квартал „Изток“, като общината е инвестирала 200 000 евро за урбанизацията и благоустройството на квартала, община Лом е инвестирала 800 000 евро в 12 проекта за изграждане на канализационна мрежа в циганските квартали на града, община София по приоритет 1 „Социална инфраструктура“ на ОПРР е изпълнила проект на стойност 2,5 милиона лв. и др.

Нежеланието на голяма част от циганите да работят и да учат пораждат недоволство в българското общество. Тук е важно да признаем допуснатите грешки и липсата на местни и национални политики в тази област в продължение на десетилетия. Въпреки натрупаните стереотипи и отрицателни примери, съществуват реални перспективи пред циганската интеграция в България, която трябва да започне веднага, без отлагане!

С оглед критично ниската раждаемост и продължаващата емиграция на млади българи, на пазара на труда има остър дефицит от работна ръка. Циганите с акумулирано младо население представляват отличен трудов ресурс за страната, който е крайно време да бъде включен на пазара на труда. Повишаването на заетостта е единствения начин за преодоляване на циганската бедност.

Често циганите се явяват „държава в държавата“. Дори в смесените региони, особено в по-големите градове, е прекарана ясна разграничителна линия, със статута на „държавна граница“ между българската и циганската част.

Често чрез медиите ставаме свидетели на открита конфронтация между българи и цигани, което поражда сериозни проблеми. Ежедневно ни се натрапва т.нар. „заучена безпомощност“, т.е. бедни сме, гладни сме, неуки сме, дискриминирани сме, държавата е длъжна, държавата да ни даде, какво друго ни остава и т.н.? С това е свързано и оправданието им спрямо един друг мит – краденето на ток или неплащането на сметки за вода, такса смет, данъци, здравни осигуровки и др. Често можем да чуем българите да казват, че те са дискриминирани в собствената си държава, защото и най-бедният пенсионер е длъжен да си плаща сметките, за да не му прекъснат електричеството или отоплението, а циганите не плащат.

Друг много сериозен проблем са ранните бракове, особено за момичетата на възраст между 13 и 16 г., като по този начин те автоматично отпадат от образователната система и допълнително се маргинализират.

Сред най-важните предпоставки за възможна интеграция на циганите и включването им в пазара на труда са:

Образование, като път за излизане от порочния кръг на бедността и изолирането им от нормалния обществен живот. Непременно тук трябва да продължи да се налага вече успешно апробираното в отделни селища със смесено население интеркултурно образование. Конкретна мярка в образованието е да се повиши, дори и чрез специални програми за подпомагане и стимулиране, броят на циганите висшисти и най-вече на циганите учители, лекари, медицински сестри, акушерки и др., което ще е позитивен пример и за самите деца да продължават образованието си. Много добър пример е проектът „Нов шанс за успех“ за ограмотяване на възрастни хора.

Дегетоизация – колкото и сложно да изглежда, трябва да се случи, вече е време! Докато гетата представляват „държава в държавата“, докато продължава сегрегацията, ще се репродуцира модела на бедност, неграмотност и социална изолация на циганите.

Интеркултурност – търсенето на възможности за съвместни проекти между български, цигански, арменски и други младежки и университетски организации. Младежите са най-малко обременени от наложените стереотипи и най-отворени към приемането на „другия“.

Заетост – България е най-бързо застаряващата нация в Европа. Затова усилията на държавата трябва да продължат в тази посока – реализиране на множество национални и европейски програми по заетост на циганската общност, задължаващи включването им на пазара на труда, плащане на такси, данъци, здравни осигуровки и др.

Въпреки многото обективни и субективни трудности при интеграцията на циганите трябва задължително да отбележим и позитивните примери в тази насока. Такива са в с. Долни Цибър, в Северозападна България, известно, като „циганският Кеймбридж“, където е постигнато 100% завършване на средно образование при циганите и немалък процент на висшисти.

Аналогичен е примерът и с община Куклен, където циганите са мотивирани да живеят самостоятелно извън гетото. А също така и работата с циганското малцинство в община Стралджа, където само за година в една от циганските махали е постигнато повишаване с 30% на посещаемостта в училище на децата от цигански произход и за първи път от много години не са отчетени кражби на селскостопанска продукция.

Предполагам никой не се съмнява, че интеграцията на циганите в България ще е труден и дълъг процес, съпътстван с много спънки и от циганска, и от българска страна, но ако искаме да имаме проспериращо и отговорно общество, това е една от първостепенните задачи пред България, и в частност пред Министерството на труда и социалната политика.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *