Избори като на филм – дисекция на изненадата

Избори като на филм – дисекция на изненадата

09 декември 2016  |   0 коментара

Авторски текст на Цветан Александров, ВМРО - София

Президентски избори 2016 г. бяха интересни и различни от провежданите от 1990 г. досега по ред причини. За едни изненада - разнородните участници с различни цели (не всички реално се бореха за гласове), други се дивяха на нестандартните послания, отправяни от някои политически партии и формации (общо взето всички този път мереха патриотизъм?!?!), трети се занимаваха с референдуми, сложни за обикновения гражданин, четвърти се чудеха на гласуването в чужбина.

Кандидати, кандидати от всякакъв цвят и сой

За президентската надпревара двойките кандидати, подали документи, бяха с рекордния брой 24. ЦИК обаче първо изтегли номерата им и след това елиминира двойките Светослав Витков и Иван Велков и Владимир Кузов и Борислав Ноев. Така след това цифровия ред в бюлетините, които се наложи да сгъваме на три, започна от цифрата 2 и липсваше 9. Тези двойки изпаднаха от надпреварата, защото нямаха събрани достатъчно подписи за регистрация за участие. Сред другите кандидати предизвикваха любопитство Веселин Марешки, Пламен Орешарски, вечният кандидат-президент Жорж Ганчев с „дуетна половинка“ Кольо Парамов, Бисер Миланов - Петното, Александър Томов - Лупи, Камен Попов, Кемил Рамадан, Митьо Пищова и Радо Шишарката и Николай Банев и Сали Ибрям... Бензинджията и илач на народа, средни и едри клиенти на родната правосъдна система, разбира се оправдавани винаги, милиардер-измамник, родопски феодали, известни с участието си на тези избори и тесни връзки с мюфтии и някои изселнически организации и обикновени палячовци и шоу „звезди“, извън сериозните политически лица, участващи преди изборната надпревара в политическия живот на страната.

Повечето от изредените кандидати са издигнати от инициативни комитети, за които по закон се предвиждат 40 000 лв. за водене на кампания (медийни пакети), тъй като нямат държавна субсидия. Именно затова участват на избори, други - да ги видим, че ги има, а трети и те не знаят защо. Предимно бивши руски възпитаници или рожби на видния „антифашизъм“ и социализъм, някои безпрецедентни русофили. Кой каза, че „комунизЪма“ в България е масово отричан след като тези гнусни физиономии бяхме принудени да гледаме 1 месец по телевизора?

Президентски, ама не избори, а изроди!

Безспорно изненадата и гвоздеят на тези избори беше генерал Румен Радев. Силна кандидатура, която постегна затъващата БСП, но това далеч не е животоспасяващо за нея.

И настана една кампания...

Първо всички кандидати започваха със своите политически послания, повтаряни последните месеци поне, после започнаха дебати измежду повечето, като традиционните внушения от медиите за кандидатите на ГЕРБ и БСП като най-силни - Цецка Цачева и Румен Радев, до надпреварата за втория тур не се появиха в нито едно тв студио за дебат в реално време с останалите поканени кандидати. Нормално – „майката на нацията“ се запъваше, като говори като самостоятелен гост по предаванията, и личеше трудността ѝ да води разговор, убедена в доводите си, които също трудно формулираше. Впрочем Бойко Борисов водеше нейните речи като на моменти я оставяше да каже дума-две, след което отново влизаше във водещата роля - като родител, който учи детето си да кара колело - за малко го оставя само и точно преди да падне пак го повежда.

А „генерала на народа“, повтаряйки едни и същи приятни, патриотични слова, каквито иска да чуе средностатистическия зрител при това търсене на българско, като че ли насила притопляше някои стари манджи за Русия и прикрит социализъм, покрай предимно умереното си евро-патриотично говорене.

Неизбежно беше да не направи силно впечатление широко огласявания кандидат на „умните, красиви, можещи и знаещи“, „почти сигурният“ на балотажа, ама друг път - Трайчо Трайков. Това лице продължи да преживява истински катарзис в политическата си кариера, след като беше на ръководна позиция в енергоразпределителното дружество ЕВН, след това министър в кабинета Борисов 1, но този път по-мощно - стана пръв патриот, македонец (който съм убеден на картата трудно ще посочи изконните български, възрожденски градове като Щип, Велес, Струмица, Струга, Охрид, Битоля и др. и изобщо не е стъпвал в тях). В хода на кампанията стана все по-категоричен - заклеймяваше Ердоган, обичаше България. Макар и той с половин уста, изменяйки на обичайното политическо говорене на Реформаторския блок, което е много далеч от тези послания, излъчвани по време на кампанията. В крайна сметка колкото по-яростна ставаше кампанията на Трайков (визирам и съпартийците му), толкова повече приличаше на настоящия ни президент Плевнелиев - кашкавален и безгръбначен. Дори по едно време се зачудих защо РБ не бяха издигнали отново Плевнелиев.

С преполовяването на кампанията се стигна до хвърлянето на компромати - размахване на снимки, видео записи, стари интервюта със стари обратни на сегашните „лечебни“ приказки за благоденствие, дипломи, „мега разкрития“ за партийна принадлежност към БКП, ДС, ДКМС, чавдарско, пионерско и какво ли не движение още, оставката на Радев, която всъщност е заради навършена пенсионна възраст и стаж, а не несъгласие с политиката на правителството.

Сякаш сега целият български народ разбира за тези публични тайни, повечето от които достъпни с няколко цъкания на мишката в интернет. Особено силна арена на сблъсъци станаха социалните мрежи с организираните от едни и други партии страници, групи и потребители за масово „тролене“, „споделяне“, „изобличаване“ на този и онзи кандидати, платени хубаво направени реклами. Сериозна работа. И в прекия и иронизиращия смисъл - едни много си повярвали, други много не им повярвали. Всъщност тези онлайн битки не са изобщо новост като част от общите изборни войни в България, но като на другите фронтове и тук беше много люта битката.

И на фона на цялата тая изборна помия, която залива българина, отвсякъде се нагнетяваше допълнително напрежение за референдума. Колко важно нещо беше, едва ли не на живот и смърт да се гласува за мажоритарния вот и задължителното гласуване, което вече е решено със закон, ама нищо. Субсидиите на партиите! Намалеят ли те, се оправяме - малкият и средния бизнес ще разцъфти, съдебната система ще стане по-политически независима и справедлива, данъците ще паднат... Впрочем тези субсидии наистина са нереално високи, но в този случай това се използваше за спекула и патриотарство. Циркът на Слави Трифонов и шоуто му! С това се доказа за пореден път, че тези референдуми служат за 2 неща - да замазват очи и да примамват хората, че са важни и им се дава думата да избират и че по специфичните теми, за които средностатистическият гражданин няма нужните знания и не разбира, много не трябва да бъде питан. Защото масовият българин разбира толкова от изборна система, колкото и от ядрена енергетика. Видяхме и на двата референдума. Все сложни науки, които не всеки може да разбира, за които се специализира в учебни заведения с години и цял живот се надграждат знания за тях. Уви, обаче, българинът седна, изпи 2-3 ракии, понапсува тоя, оня и реши да гласува за нещо, което после ще търси в Гугъл, какво точно значи то. Нищо ново.

Разгара на битката – гласуването

Има няколко важни елемента в тези избори, които масово се неглижират. Единият е добре смазаната престъпна изборна машина на трите протурски партии (ДПС, НПСД и ДОСТ) в Турция! Видяхме, че в Чорлу, Турция например 3,11 души са способни да гласуват в рамките на една минута или на всеки 19 секунди се пуска по глас. Двете секции имат съответно 1575 и 2137 регистрирани гласоподаватели. В Бурса гласоподавателите са по-малко безобразни и средно за гласуване на човек се падат по 40-60 секунди (около 800 - 1175 д.). Същата е изборната картина и в градовете Буюуккаръштъран, Ергене, Измир, Коджаели, Ялова, въобще в цялата ни южна съседка. И тези гласове са налети единствено в Цецка Цачева и Пламен Орешарски, с малки изключения - до 20-ина гласа са разхвърляни поединично за останалите кандидати. И това се случва при по-трудното гласуване в чужбина, поради административните разлики с гласуването по местоживеене в България. Новото разцепление на турските гласове имаше нужда от преброяване за сравняване силата на 3-те протурски партии в България и след като ДПС избута Пламен Орешарски на 3-то място в регион чужбина и на 5-о в общото класиране, за изненада на нищо неподозиращия избирател в България, ДОСТ наля гласовете си в полза Цецка Цачева. И ДПС и ДОСТ точно така бяха обявили преди изборния ден. НПСД не е ясно точно за кого от двамата кандидата са работили, но в силните секции явно са дали по 10-ина гласа на „съотборника“ си Трайчо Трайков от кумува срама, а в останалите числото гласували за него клони повече към нула. Или толкова им е силата в Турция.

Помните ли как преди месеци се бе създал изкуствен скандал за прословутото гласуване в чужбина, от една страна от двете тогава протурски партии ДПС и НПСД и от друга - отцепниците с все още нерегистрираната ДОСТ. Този рев беше точно заради гласуването в Турция и в по-малко за Великобритания, закъдето РБ си скъсаха гласните струни да цвилят по парламентарната трибуна и тв студията. Е Трайчо Трайков стана трети на Острова (шести в общия резултат с под 6%), но не благодарение на широка подкрепа, а на предимно някои лондонски и други секции, където е категоричен победител с огромна разлика от другите кандидати, които имат по няколко гласа. Масовото гласуване в Кралството обаче даваше първите четири места с променливо водачество по секции на Каракачанов, Цачева, Радев и Марешки. Германия, която РБ също размахваше като дискриминирана с големите български общности там, разполагаше с цели 8 секции. Защо ли? Защото самата федеративна република ограничава броя им. Като си говорим за гласуване в чужбина и как лошите „фашаги“ от Патриотичния фронт го смачкват и дискриминират сънародниците ни в странство... Ето ви мултикултурната, меркелова Германия, която прецаква и дискриминира родната общност там и не ѝ дава широко право на гласуване. Между другото ударно в средата на кампанията законът в тази му част беше променен, мисля за четвърти път за последната година. И промяната вкара първоначалното предложение на Патриотичния фронт - до 35 секции в страна извън ЕС и неограничен брой (от българска страна) за страните членки на ЕС. Така на Острова имаше 52 изборни секции. Всички останаха доволни нали? Трайчо Трайков и Радан Кънев, според които там РБ са най-желаните сред младите ни сънародници, също.

И още една страна, в която с интерес прегледах резултатите е САЩ. Когато РБ и протурските партии бяха развели знамето на скандала с „дискриминационните“ промени на Изборния кодекс по новинарските емисии и други тв предавания със седмици въртяха разочаровани българи от Щатите, които в няколкоминутни репортажи жалеха как искаме да ги „отрежем“, забравим, никой не се интересува от тях, искат гласа да им се чуе, винаги гласували пламенно, че да се оправи България и те да се върнат, макар да признават, че от 10, 15, 20 години живеят в САЩ и са се устроили трайно там. Е, пак се връщам на изборните резултати, които говорят обаче съвсем друго - изборните секции бяха максимално допустимият брой от 35, гласувалите са между 40 и 994 души (само в една секция в Дес Плейнс е достигнат този връх), като средният им брой гласували на секция е около 200 д. Вие си направете изводите колко числена е българската диаспора в страната на неограничените възможности, колко са гласоподавателите, упражнили гласа си и това каква избирателна активност представлява... Така ли се оправяме?

Друга характерна особеност за тези избори е редно да се спомене и това е нововъведението „Не подкрепям никого“. А не може да го пренебрегнем, тъй като вероятно точно това вдигна малко повече избирателната активност със своя резултат от 5.59% на първи тур и 4,47% на втори тур. Със сигурност за НПН на първия тур има заслуги и Светльо Витков, който след като беше отстранен от изборната надпревара от ЦИК пропагандираше симпатизантите си да гласуват с този избор, покрай обичайната си ниша от протестно гласуващи. Но това даде възможност и на неодобряващите всички явили се кандидати също да го изберат и да дадат ясно послание. В постигнатия резултат на втори тур се крият част от гласоподавателите, решили да не подкрепят останалите на балотажа Цецка Цачева и ген. Румен Радев.

Победа?! За кого..?

В крайна сметка при едно съревнование винаги има победител и победени. В политическото е много важно кой е победителят и кой стои зад него. Генерал Румен Радев е избран за президент с огромната разлика от 23% пред Цецка Цачева, която е първата толкова рязка за ГЕРБ от 10 години насам и безспорно съкрушителен резултат за партията. Не, обаче БСП не победи, другарко Нинова! Победи военен (традиционно българите симпатизират на силовите професии и личности) една нова фигура, говорейки умерено-патриотично на българския гражданин и потенциален гласоподавател за него, в едни чисто мажоритарни избори. Да, сигурно е, че поиздърпа след себе си издигналата го БСП от блатото и повлича леко ГЕРБ към него, но не бива да бъркаме президентски с местни и парламентарни избори. Има връзка между тях, но не и пряка зависимост. Президентските избори, ако са мажоритарни, то всички останали са смесица между метода на Хеър-Ниймайер на най-големия остатък и на практика мажоритарен елемент, при който избирателят има възможността да влияе на подредбата в листите, гласувайки за определен кандидат в тях при изпълняване на определени изисквания.

Предният изборен цирк, в който публиката е отдавна отегчена и намери забавление, гледайки и гласувайки напук за палячовците, вредили се в листата за спорта. Дали заради невъзможността за преборване на огромното си его или с мисъл за премерен тактически ход Борисов обвърза евентуалната загуба на ГЕРБ на тези избори с оставка на втория, оглавен от него кабинет. И това донякъде мотивира част от избирателите да гласуват именно за това верую. Веднага след това изказване на Бойко Борисов и Меглена Кунева отправи същото послание. Така се „натъжиха“ всички…

Странна обаче ще си остане психологията на средностатистическия избирател, гледайки резултата на Веселин Марешки, който с евтини лекарства и 10-ина новооткрити бензиностанции успя да подкупи доста ефектно 11,17% от гласувалите. За бензиностанциите дори съм сигурен, преглеждайки резултатите му по секции в североизточната част на страната, където той предлага евтини горива. След като видяхме отново как изборните резултати се решават в Турция с поделяне на 11 000 гласа между двамата кандидати на балотажа за всички е ясно, че протурските партии трябва да бъдат забранени заедно с гласуването в Турция! Циганската 100-процентова избирателна активност трябва да бъде смазана, за което ВМРО многократно е представяло редица мерки, които биха поне ограничили до минимум това и за вдигане на общата избирателна активност, която не трябва да се върти около числото 50%, а да бъде поне около 70%, за да имат наистина широка представителност в законодателните и изпълнителни органи българските граждани.

В страни като Австралия например, където и на двата тура има между 26 и 112 гласували в цели 5 секции също трябва да се преразгледа сериозно нужно ли е държавата да разходва толкова пари за провеждане на избори. Тъй като за 50 лв. няма кой да се наеме да участва в секционна комисия в Австралия, ЦИК изпраща членове на комисии от България, чиито самолетни билети са поети от държавата. По два билета за отиване и връщане за двата тура са ненужно огромни разходи за тежестта на 311 гласували. Ако сметнем и другите разходи по организиране и приключване на изборите, сметката ще е дебела. И това не е само в Австралия, а в почти всички страни извън ЕС. Такива избори не са ни нужни. Поне по този начин. Може би за тези страни решението е електронно гласуване или друго, но това е излишно.

Слушайки изказванията вечерта на първия тур, още около часа на приключването на изборния ден трябва да ни е ясно кой кандидат от новопоявилите се в чия полза участва - Марешки обяви безпрекословна подкрепа за кандидата на ГЕРБ, Слави Трифонов, облякъл наметалото на поредния спасител на българската нация, оплю всички политици, макар хората с по-дълга памет да помнят какви, едва ли не любовни, интервюта спретваше неведнъж към Бойко Борисов още преди 10 години, към Станишев, Каракачанов и Симеонов и т.н. Ласкаеше здраво в някои моменти, а сега са му трън в очите и народни врагове…

А след изборите се върнахме към обичайния за българската политика популизъм - ГЕРБ и БСП започнаха заигравка с „обмислянето“ за внасяне и гласуване в Народното събрание на изцяло мажоритарни избори, изпълнявайки „волята на народа“, който оказа се първо действа и после мисли какво е направил, предвид статистиката, която Гугъл показа за опитите българският избирател да се образова по темата що е то мажоритарна избирателна система и има ли тя почва у нас, ама след като гласува, че я иска... Мая Манолова също се включва в подкрепа на „гласа на суверена“ в полза я на БСП, я на друг, но със сигурност най-добре влияе на собствения си политически рейтинг.
Стигне ли се до прилагане на тази система пренасяме модела от Европейския парламент и комисията, където социалисти и уж десноцентристи управляват ЕС заедно (ПЕС и ЕНП), само че в родния вариант в лицето на БСП и ГЕРБ.
Разбира се, ние сме европейци в България, всичко върви по европейски. Ама в малко по-кофти, по-тегав и безобразен за обикновения гражданин вариант. Така статуквото ще убие наченките за демокрация, с грижа за народа естествено. И не, кой каквото и да ви се обяснява – няма морал в политиката! Това са две несъвместими понятия. Всеки политически субект има своя цел и си я гони – едни по-правдиви, други имат лични, трети бизнес/индустриални цели или лобита и т.н. И докато за едни е цел, винаги има други политически лица и партии, за които властта е самоцел.

След „45 години стигат“ през 1989 г., за следващите 27 години до днес БКП, преименувана като БСП, управлява с 4 правителства и има вече 4 президента?! От другата страна - ГЕРБ тормозят и мародерстват най-безочливо и нагло дребния човек и малкия бизнес, 2 пъти управляват и имат куп кметове. Трите протурски партии ДПС, НПСД и ДОСТ подкрепиха останалите на балотаж кандидати за президент на ГЕРБ и БСП. Едно е сигурно - новият президент, с колкото и гласа да е избран, е президент на всеки един българин и трябва да бъде отговорен към българската нация и представянето ѝ по света. Доколко това ще се случи и ще е възможно ли президентът да бъде политически неутрален предстои да разберем много скоро и в продължение на 5 години.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *