Иван Николов за изборите за фалшив Национален съвет

Иван Николов за изборите за фалшив Национален съвет

14 ноември 2018  |   0 коментара

По повод изборите за Национален съвет на малцинствата в съседна Сърбия българите в Западните покрайнини реагираха остро на създадената ситуация. А именно изваждане на показ на истинското лице на сръбската машина – злоупотреби, купуване на гласове, подкупи.

Председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов сподели за разочарованието си относно изборите и заяви, че Прогресивната партия се опитва да запуши устата на автентичните български представители и типично по сръбски – да се опита да влезне в ЕС през задната врата. Не решава проблемите на малцинствата и не изпълнява европейските критерии за човешките права.

Припомняме, че ВМРО – Българско национално движение, излезе с позиция, в която се казва, че трябва българската държава да отправи официално искане до сръбското правителство за повече информация по случая с грубата намеса на Република Сърбия в изборите за Национален съвет на българското малцинство.

Ето и официалната позиция на Иван Николов:

„Националните съвети са лост на властта, с който не се помага на малцинствата, те са конец, с който се държат малцинствените представители“ - (Аида Чорович)   

Изборите за Национални съвети на малцинствата за пореден път компрометираха демокрацията и разобличиха истинския характер на управлението в Сърбия. Целта на управляващата партия беше да сложи под контрол националните съвети на малцинствата като вкара вътре собствените си активисти, които да пишат докладите за Брюксел, а не да отразяват политическата воля и да решават проблемите, касаещи националната идентичност на малцинствата.

За тази цел подбраха съответния арсенал от всички (не)позволени средства: злоупотреба с административните ресурси; купуване на гласове; злоупотреби с отделните избирателни списъци; натиск срещу хората, които работят в държавните органи; купуване на гласове; пакети с храна; екскурзии; концерти; набиване на страх и напрежение – всичко нужно, за да се постигне победа на всяка цена и да се подмени вота на малцинствата с програмата на управляващата партия и да се измисли още някоя синекурна длъжност на държавен бюджет.

Едно уточнение – това не е изобретение на Прогресивната партия на Вучич. По време на управлението на Демократичната партия имахме същата малцинствена ситуация.

Да не говорим за това, че в самите национални съвети на малцинства са заложени конструкционни грешки, които не бяха отклонени и с последните изменения в Закона за националните съвети на малцинствата. Освен съзнателно заложените дупки в избирателната им процедура, изостана дефиницията какво точно са Националните съвети – държавни органи или граждански организации, и къде е тяхното място в държавно-административната йерархия. Така те вместо да се грижат за националната идентичност на малцинствата, станаха огледално изображение на властта – партокрация, некомпетентност и сляпа послушност към лидера.  

Отделните избирателни списъци също дадоха неограничени възможности за политически злоупотреби и за подмяна на вота на националните малцинства с гласовете на активистите от управляващата партия и граждани от немалцинствен или друг малцинствен произход. Избирателният списък на българското малцинство изведнъж се увеличи с около 4 000 души и надвиши броя на българите според официалното преброяване на населението от 2011 година! Не на последно място, не беше ясно кой трябваше да финансира предизборната кампания на участниците в изборния процес.

В крайна сметка всичко това още повече изостри, вместо да смекчи етническите проблеми в Сърбия. Внимателният анализ на процесите в унгарското, бошняшкото, албанското, словашкото, хърватското, русинското и други малцинства показват, че и сред тях се развиват същите културни, социално-икономически и демографски процеси, както и в българското малцинство.

Общото кратно е, че всички малцинства загубиха доверието си в националните съвети и надеждата за институционално и справедливо решаване на проблемите, касаещи живота им в Сърбия. Много от принадлежащите към националните малцинства, както впрочем и много сърби, си купуват еднопосочен билет и напускат страната.

Странно е, че нито една международна организация не изпрати наблюдатели да следят изборите. Дали международната общност се отнесе с пълно доверие към държавата или не е заинтересована за положението на малцинствата в Сърбия?

На този общ фон и на фона на общата апатия се проведоха изборите за Национален съвет на българското малцинство, ако изобщо можем да ги наречем така. Случи се нещо като имитация на избори с предизвестен край. Или по-точно, активно мероприятие на спецслужбите, проведено като по учебник, с асистенцията на трите избирателни листи, пряко контролирани и направлявани от политическата централа на управляващата Прогресивна партия в Белград.

Разковничето беше изтеглянето на листата „Съединение на българите в Сърбия“, предвождана от председателя на Общинската скупщина в Цариброд Зоран Гюров и подкрепена от кмета Владица Димитров - и двамата членове на Прогресивната партия. Заедно с тях бяха изтеглени и кандидатите от Демократичната партия на българите на Небойша Иванов, която иначе е в коалиция с управляващата партия в общинския парламент.

Този асиметричен ход, противно на всички очаквания, предреши изборите в полза на досегашния председател на Националния съвет Владимир Захариев и неговата листа „Това сме ние – природно движение“.  Оказа се, че Захариев всъщност беше скритият коз на Белград и това си пролича на празника на Босилеград на 21 септември, когато върхът на управляващата партия в лицето на председателя на Изпълнителния съвет на управляващата Прогресивна партия Дарко Глишич, заедно с офицерския хор и църковни великодостойници на Сръбската православна църква, застанаха зад него. Дори и Шабан Шаулич на предизборния концерт в Босилеград на 26 октомври не забрави да припомни, че идва по поръчка на Глишич, за да агитира „за най-добрия кмет в историята на Босилеград“.

Третата листа „Да върнем достойнството на народа“ на Стефан Костов изигра ролята на асистент, който осигури необходимата демократична плуралистична форма, без която изборите нямаше да могат да се проведат и в крайна сметка легитимира победата на Захариев. „Достойнството“ му не стигна дори за едно честно оттегляне от изборите - решение, което можеше поне временно да обърка сметките на Белград.

Въпреки фамозния чл. 7А от Закона за Националните съвети на малцинствата, според който председател на Национален съвет на малцинствата не може да бъде член на управляващите органи на партии каквито са председател, председателство, изпълнителен орган и пр., на изборните листи се оказаха кметовете на Босилеград и Цариброд и лидерите на местните съвети на управляващата партия. Законът пак беше изтълкуван в тяхна полза, че те могат да се кандидатират и да участват в изборите, но не могат да бъдат председатели на Националния съвет. Никой не се осмели да постави логичния въпрос, а именно дали в такъв случай не са измамени гласоподавателите, които са гласували за кандидат, който не може да бъде председател на Националния съвет.

Кметът на Цариброд Владица Димитров, заедно с председателя на Общинската скупщина Зоран Гюров, бяха създали и дори публично агитираха за листата „Съединение на българите в Сърбия“ и дори „критикуваха“ досегашния председател на Националният съвет Владимир Захариев и то забележете, не за каквото и да е, а за „две копчета“ на ризата и за чорлавата му прическа. За всичко друго, нито дума. Пък и какво друго могат да кажат, когато са от едно котило – членове и последователи на Прогресивната партия, чиято програма е написана още през 1881 година от Стоян Новакович. Какви малцинствени права, какви европейски принципи и ценности! Маските паднаха, когато царибродският кмет изведнъж се обърна на 180 градуса, изтегли листата и застана рамо до рамо със Захариев.

Моралът в политиката е относително нещо. Но ходът на Димитров по-скоро приличаше на изпълнение на партийна директива и даже на военна заповед. В сконфузените си обяснения по РТВ - Цариброд той говореше, че това било направено в името на „единството“ на малцинството, като не пропусна да спомене опасността от „сепаратистите“ и „агресивната намеса на българската дипломация“.

Наистина е смешно да се говори за „единство“ при положение, че в бъдещия Национален съвет от Цариброд ще има само 3-ма от общо 19 члена на Националния съвет. И за опасност от институционален „сепаратизъм“!? Всъщност, Владица Димитров говореше това, което Вучич никак не можеше да каже на Радев по време на българското европредседателство и активната европейска политика на Западните Балкани. „Агресивното“ настояване на българската дипломация в Белград, София и Брюксел за вътрешни демократични промени и решаване на проблемите на българското малцинство може да е необичайно за Белград, който е свикнал с българското мълчание, но то е задължително за една европейска държава – да се грижи за своите малцинства в чужбина, сред които има и не малко български граждани. Не че тази политика е застрахована от грешки и не се нуждае от коренно преосмисляне. Но не може да се отрече, че е искрена и добронамерена. За разлика от тази на Прогресивната партия, която се опитва да запуши устата на автентичните български представители и типично по сръбски – да се опита да влезне в ЕС през задната врата. Без да решава проблемите на малцинствата и без да изпълнява европейските критерии за човешките права.

Както и да е, изборната шоупрограма приключи. След всичко остава горчивият въпрос: Има ли смисъл в сръбската паранормална действителност още да се ходи на избори? Защото Захариев можеше да бъде назначен от Белград за председател на Националния съвет или за каквото си иска и никой няма нищо да забележи. Хората, които познават проблемите на малцинството и се посветиха да направят нещо полезно и цивилизовано, бяха изритани извън институциите, без възможност да се изкажат и без шанс да поемат отговорност за решаване на наболелите проблеми.

Всички говорят за нерегулярности, но никой не дръзва да ги оспорва. Защото хората трябва да мислят и за сигурността си в атмосферата, в която арестите и даже убийствата (спомнете си Оливер Иванович) са част от съвременния сръбски политически пейзаж.

Измислянето и набеждаването на етнически врагове, които застрашават териториалната цялост на Сърбия, е идеален начин за изместване на фокуса на вниманието на обществото от истинските проблеми, които днес застрашават Сърбия.

Нямало Национални съвети на малцинствата! Защо ли са ни? Какво от това, че има закони за малцинствата, когато няма изпълнителна власт, която да ги приложи на практика. Националните съвети нямат и никога не са имали такава власт. Така че не малцинствата, а по-скоро Сърбия има нужда от Националните съвети – да ги показва пред света като важни органи, чрез които „малцинствата се ползват с автономия“.

И докато сръбските политици махат с фалшивите национални съвети, Сърбия остана без най-важната институция, върху която почиват основите на всяка държава – парламента. Той отдавна се е превърнал в риалитишоу. Остана и без други работещи държавни органи и институции, без образование, здравеопазване, социална защита, без правосъдие и сигурност. С министри, които пеят по кръчмите и на приемите, политици, които се нуждаят от психиатрична експертиза, финансови, семейни, подземни и какви ли не още афери. Държавните институции днес са пълни с хора, които ако не бяха на власт –  щяха да са шофьори, келнери, плочкаджии, бояджии, или щяха да се мотаят около крайградските кръчми и магистралите. По същото време от летищата излитат най-добрите и най-образованите младежи с намерението да не се върнат никога вече.

Трябваше да се вдигне малко пушек около изборите, за да не се вижда всичко това.

А поуките? За Бога, та те отдавна са казани. Сръбските политически партии и техните марионетки в Босилеград и Цариброд няма как да решат житейските проблеми на българите в Сърбия в условия на една симулирана демокрация. Истинска демокрация има само, когато е призната и за оная мисъл, с която не сте съгласни.

Иван Николов

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *