За България през XXI в.

За България през XXI в.

04 септември 2018  |   0 коментара

През изминалата година, като заместник-министър на труда и социалната политика с ресор социалната икономика, демографската политика, корпоративната социална отговорност и планирането, се срещнах с много хора. С екипа ми посетихме много населени места, срещахме се и говорихме както с обикновените хора, така и с представителите на местната власт и на бизнеса. Идеята на тези наши обиколки е да бъде изготвени регионални политики, съобразени със спецификата на всяко едно населено място. Затова и сега представям на вниманието Ви един своеобразен отчет и коментар за свършеното, както и идеи за нещата, които трябва да се случат и зависят от всички нас, като общество, за да започнем с разрешаването на демографския проблем в милата ни родина.

Това написа в социалната мрежа д-р Султанка Петрова - заместник-министър в МТСП и председател на Националната женска организация на ВМРО. Ето какво споделя тя:

За България през XXI в.

Измина повече от една година откакто с моя екип в Министерство на труда и социалната политика стартирахме идеята си за разработване на регионални демографски политики като важна стъпка за преодоляване на демографската криза и драстичните регионални дисбаланси. В рамките на тази година посетихме областите Видин, Монтана, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Силистра, Ямбол, Сливен. Предстоят ни още няколко такива срещи-дискусии, за да затворим кръга и да направим пълния регионален профил на България. Същевременно с това започнахме поетапно да анализираме и да правим конкретни изводи на базата на разговорите, дискусиите и анкетите, които бяха попълнени от участниците в тези срещи. Общият брой на попълнените анкети надхвърля 500, затова можем да ги приемем за представителна извадка.

В регионалните срещи-дискусии взеха участие представителите на местната власт, образователни институции, синдикати и работодатели, млади хора, граждански сдружения, т.е и профилът на анкетираните е достатъчно представителен.

От проведените срещи и попълнените анкети веднага прави впечатление слабото представяне от страна на местния бизнес. Също ясно се очерта липсата на комуникация между институциите, което е изключително притеснително. Общият ни извод е, че липсва усещане за общност, за единение и за това, че ние сме зависими едни от други. Няма как един сегмент на обществения и политически живот да върви, а другите да регресират и това да е добре.

Общото развитие на България има нужда от общите ни усилия. От това, което видяхме, изключително ни притесни скъсаната комуникация между бизнеса и местните власти, между представителите на кметските власти в една и съща община, както и на различните служби в нея. Всеки живее свой самостоятелен живот, напълно откъснат от останалите, и се прави, че не ги забелязва. Убедена съм, че е време да осъзнаем, че сме общност, едно цяло и трябва да работим заедно като екип, за да имаме успехи.

Имаше места, където в две съседни кметства не знаят с какви туристически ресурси разполагат и когато споделихме нашата идея да предлагат съвместен туристически продукт, с който да са по-конкурентноспособни, ни гледаха така, сякаш им говорим за сътрудничество с Япония, а не със съседната им община. В друг град се оказа, че местно НПО има нужда от шивашки машини, за да развива своята дейност, насочена към хора в неравностойно положение, но нямат средства да ги закупят, докато в мазето на затворената местна гимназия има такива отдавна неизползвани и вече никому нужни. Но кой да направи връзката между тези хора, които живеят в един и същи град?

В друга община представителите на бизнеса се оплакваха от острия дефицит на работна ръка като обясниха, че колкото и изгодни условия да предлагат, кадри не могат да намерят. Местните синдикати ги опонираха, че заплащането е обидно ниско и това реално е прогонило младите, квалифицирани и кадърни хора от града им. Въпреки ожесточения спор между тях, истината така и не се разбра. Това, което се разбра ясно, обаче, е, че сякаш тези хора живеят в паралелни светове, а не в една и съща община. Поведението им не е на съмишленици, които трябва да имат една основна цел – просперитета на местната общност и хората в нея.

Извън тези наши наблюдения информацията в попълнените стотици анкети ни дава много отговори. На въпроса „Какви са основните социални и демографски проблеми във Вашия район?“ изпъкват няколко отговора, които се повтарят почти навсякъде в България: ниско (обидно) заплащане на труда, оттам и липса на мотивация както за работа, така и за оставане в съответното населено място, липса на перспективи за развитие, образователни институции, които произвеждат неподготвени кадри за нуждите на местния бизнес, постоянна емиграция на млади хора, което е следствие на гореизложеното, липса на сериозни инвестиции, силно занижено качество на медицинските и социални услуги.

На въпроса „Ако зависи от Вас, кое е най-спешното нещо, което трябва да се предприеме, за да спре изселването на млади хора от Вашия район и да се повиши раждаемостта?“ тук също няколко отговора се открояват със своята повтаряемост: ускорено повишаване на доходите, развитие на професионалното обучение, откриване на ВУЗ в областта (ако няма такъв), подобряване на качеството на медицинското обслужване и социалните услуги, реновиране и подобряване на състоянието на инфраструктурата, улеснения за развитие на малкия и среден бизнес.

Разбира се, при срещите имаше и отговори, които бяха изцяло свързани с местните проблеми и условия, и те ще залегнат при разработените от нас регионални демографски мерки, които ще предоставим на областните и общински администрации в края на месец октомври.

Очевидно е, че бизнесът в страната вече страда от остър дефицит на работна ръка, а това се предвиждаше от няколко години. В момента, в който икономиката ни излезе от стагнация и започна своето развитие, бизнесът се сблъска с демографската криза, кризата в образованието, депопулацията и обезлюдяването на значителни части на страната. Странно е, че това се приема за изненадващо, след като тези процеси текат вече повече от две десетилетия. Дефицитът на работна ръка вече не е само за високо квалифицирани специалисти, но и за т.нар средни специалисти, особено в индустрията и строителството. Най-обезпокоително е, че бизнесът в момента се оплаква и от липса на ниско квалифицирана работна ръка и настоява за спешен внос на работници от трети страни, за което съдейства държавата. В това, разбира се, няма нищо лошо, светът се глобализира и вече сме свидетели на започналото глобално движение на населението. Но преди да тръгнем към внос на работна ръка, трябва да помислим за тези, които живеят в страната. За нас решаването на демографската криза минава на първо място задължително през задържане на сега живеещите тук млади хора.

Основната цел на правителството е активиране и включване на пазара на труда на неактивни лица, обезкуражени лица, които не работят, не учат и не са регистрирани в дирекции „Бюро по труда“, трайно безработни и др. Социалната интеграция на икономически неактивните лица в трудоспособна възраст и на безработните от уязвимите групи трябва да бъде наш приоритет, за да се намали рискът от бедност и социално изключване.

Да очакваме с каквито и да е мерки рязко повишаване на раждаемостта е утопично при съвременните условия и начин на мислене на хората, но ако успеем да задържим младите да живеят и да се реализират тук, то това ще бъде първата и най-решителна крачка за справяне с демографския проблем. А младите хора могат да бъдат привлечени, само ако имат финансова и социална сигурност – в населеното място, в дома, в работата и т.н. Според мен, правителството трябва да бъде подкрепено от синдикати и работодатели за предприетите вече спешни мерки за устойчиво повишаване на доходите. Реформите в образователната и здравната система трябва да продължат, да се осъвременят социалните услуги, да се въведе индивидуална оценка за всеки нуждаещ се, за да се осигури сигурност, спокойствие и справедливост за хората.

По отношение на образованието според мен трябва да се предприемат бързи мерки (някъде това вече е факт!) за въвеждането на дуално обучение, пряко обвързано с практиката и нуждите от работна ръка в съответния регион. За съжаление се натъкнахме на факти, които са притеснителни. В земеделските региони, със столетни традиции и нужда от такива кадри, се разкриват самоцелно училищни паралелки по интериорен дизайн и бизнес администрация, например. В тези региони бизнесът трябва да е активна страна, а не сърдито да гледа към държавата и да очаква тя да свърши всичко. Бизнесът ако иска добре подготвени млади работници, е необходимо да ги обучава, да ги привлича с добри заплати и социални бонуси. Образователната инфраструктура се поддържа от държавата, но бизнесът може да инвестира в материално-техническа база, съобразена с неговите специфики, да осигурява практики в собствените си предприятия и най-вече – да осигурява добре платени работни места за завършилите.

Смятам, че няма нужда от ВУЗ-ове във всеки областен или общински център и без това местата в сегашните ВУЗ-ове са повече от кандидат-студентите – оказва се, че произвеждаме безработни висшисти. Това, от което се нуждаем са професионални колежи, които да са изцяло съобразени с нуждите и спецификата на бизнеса на място, които да надграждат средното образование и да подготвят добре платени управленски и ръководни кадри.

Местните власти трябва да положат повече усилия за подпомагане и улесняване на малкия и среден бизнес, да имат отговорност към местното население, да познават добре структурата му, да предприемат мерки за подпомагане на нуждаещите се и др.

Когато говорим за демография в България, трябва да говорим за две неща: образование и доходи, чрез които да задържим младите хора тук. Дори и да имат еднодетен, или двудетен модел семействата, колкото по-голяма е кохортата на младите хора, толкова по-прогресивно ще се развива България демографски. Това не е утопично и не говорим за далечното бъдеще. Колкото и да е тежка демографската ситуация днес, тя може само в рамките на 10-15 години да се обърне в позитивна посока, но при правилното мислене и работа и обединените усилия на всички, които изграждаме българското общество – държавната власт, местните власти, бизнесът, синдикатите, образователните институции, гражданското общество.

Време е да променим фокуса, за да постигнем най-после позитивни резултати. Аз няма да се уморя да работя в тази посока, защото съм убедена в доброто бъдеще на България.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *