Експедиция по българските места в Северна Добруджа – 2017 г.

Експедиция по българските места в Северна Добруджа – 2017 г.

12 юли 2017  |   1 коментар

Членове и симпатизанти на ВМРО от Добрич, Балчик и Варна проведоха през изминалите почивни дни традиционната си експедиция в Северна Добруджа, информира Дарик.

Целта на пътуването бе да се установи състоянието на все още съхранени свидетелства за хилядолетното присъствие на народа ни в тази изконна българска земя – люлка на държавата ни на Балканите. Експедицията бе водена от народния представител от ВМРО и парламентарната група на “Обединени патриоти” Йордан Йорданов. 

В проучването на българското културно-историческо наследство в Северна Добруджа се включиха областният управител на Добрич Красимир Кирилов, общинските съветници от ВМРО в Добрич – Пламен Николов и Тихомир Маринов и в Балчик – Атанас Атанасов и Георги Георгиев, Живко Костадинов – началник сектор „Военни клубове” – териториален отдел Варна. Посетени бяха общо десет обекта – доказателства за българския характер на Северна Добруджа през вековете – от Средновековието до средата на ХХ столетие.

Първата спирка бе Мурфатлар, където е запазен скален манастир от IX век. По стените на древната обител и до днес могат да се видят надписи, изписани с древнобългарски руни и на старобългарски език. Следващата спирка на експедицията бе международното военно гробище в с. Мирча вода, където са погребани костите на около 150 български войници, загинали за освобождението на Добруджа от румънска окупация през Първата световна война.

Посетен бе и Бабадаг – един от възрожденските български градове в Северна Добруджа. В двора на тукашната църква „Свети Димитър” има две цивилни надгробия на местни българи, живели в средата на XIX век. В църковния двор през 1916 г. са погребвани и български войници, загинали за освобождението на Добруджа. През 1917 г. временното българско управление поставя бетонен пилон с надпис в прослава на отдалите живота си за Родината. Впоследствие нашия паметник е бил „дообогатен” с каменна скулптура, която съвсем “случайно” закрива кирилския текст.  Войнишките надгробия са унищожени напълно. 

Както всяка година в дните около годишнината от рождението на Васил Левски, патриотите поднесоха цветя пред паметната плоча на Апостола в село Еникьой (днес Михаил Когълничану), която бе поставена през 2011 г. по инициатива на ВМРО. Тук през зимата на 1866-67 г. Апостола е бил учител и е пял в местната църква.

Експедицията посети и тулчанското село Аджигьол. Тук , в центъра на селското гробище, се намира уникален български войнишки паметник, издигнат през 1918 г. Изграден е от камъни, във формата на пресечена пирамида. Около паметника са били погребани 35 български войници, загинали през 1917 г. и 1918 г. по време на позиционната война с руснаците. Следа от отделните надгробия няма, върху гробовете на българските войници са извършени цивилни румънски погребения. Преди три години уредникът на Военното гробище Радослав Симеонов алармира, че паметникът в Аджигьол е застрашен от срутване – основата бе компрометирана. След направени постъпки пред епископията в Тулча е получено съгласие за реставриране на уникалния монумент. Средствата за реставрацията са осигурени с лични дарения от българката Юлияна Гианти.

Последната спирка в първия ден на експедицията бе Тулча – градът, който с основание си е спечелил славата на крепост на българщината през Възраждането. В една от къщите в стария български квартал е живял и видният български революционер и войвода Стефан Караджа. Мястото е обозначено с паметна плоча на български, но имотът в момента е необитаем и това затруднява достъпа до паметния знак.

През втория ден от експедицията бяха посетени четири обекта. На около 30 км югозападно от Тулча е разположено село Никулицел. Тук според мнозина български историци е бил Онгъла – укрепеният лагер на Аспарух, люлката на българската държава край Дунав. Отлично се вижда описаната от хронистите подковообразна долина, в която през 680 г. българите разбиват войските на Източната римска империя и завинаги се установяват на Балканите. В центъра на селото пък е църквата „Св. Атанас Летни” – най-старият запазен в автентичния си вид православен храм в Северна Добруджа. Той е умалено копие на Боянската църква. Строен е през 14-и век от местен български феодал.

Последният обект в експедицията бе родната къща на поета Панайот Станчев или известен в северната ни съседка като Панаит Черна. Негова родственица посреща под чардака гостите на къщата-музей, която пази богат снимков и документален материал за живота и личността на румънския национален поет, живял във времето 1881 – 1913 г. Българинът е роден в село Черна, Мачинско.

Коментари

  • Приятел на България

    юли 13, 2017 в 6:42

    Предмети които трябва да се върнат от Румъния в България:

    От книга Дин исторя Доброджей (Din istoria Dobrogei), том втори (ако не греша, книгата е тритомна, автори на втория том са Radu Vulpe и Ion Barnea):
    страница 294 предмет от Брестовене, стр 340 от Силистра, 360 от Балчик, 556 от Силистренско
    Всички тези са открити през времето на румънската окупация и не са върнати.
    Други предмети (скулптури и т.н.) има и в книгата La Dobroudja, 1938 г.

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *