Дядо Ильо - изрисуван на трафопост в София

Дядо Ильо - изрисуван на трафопост в София

09 юни 2015  |   1 коментар

Поредната акция „Памет“ на младежите от „Родобран“ се проведе в столичния квартал „Надежда“.

Те изрисуваха с графити войводата Ильо Марков Попгеоргиев, известен като дядо Ильо и Последния хайдутин, на трафопост на ъгъла на улиците „Христо Силянов“ и „Никола Жеков“. Трафопостът се намира на спирката на трамвай 6, автобусите 85, 108 и 83, където се събират кварталите „Надежда ІІ“, „Надежда ІV“ и кв. „Свобода“.

От „Родобран“са избрали да изобразят дядо Ильо във връзка със скорошното отбелязване на 210-тата годишнина от рождението му.

Ето какво споделят родолюбците в социалната мрежа:

Ние продължаваме. По повод 210 години от рождението на Ильо Марков Попгеоргиев – Дядо Ильо - Последният хайдутин направихме негов графит в ж.к. „Свобода“, на ъгъла на ул. „Христо Силянов“ и ул. „Никола Жеков“. Този графит се случи с Ваша помощ, а изработката е дело на нашите приятели от Artboxxx. Ако искате да подкрепите направата на следващия графит, може да закупите наш продукт от тук >>>.

Преди няколко седмици те изобразиха легендарния водач на ВМРО Тодор Александров на трафопост в жк „Връбница“.

Повече за личността на героя дядо Ильо:

Илия Марков Попгеоргиев

(Берово, 28 май 1805 г. – Кюстендил, 17 април 1898)

По-известен е като Ильо войвода, Ильо Малешевски или Дядо Ильо. Той е български хайдутин и революционер, войвода. Често е определян и като „последният хайдутин“.  Човек, родил се и живял за освобождението и обединението на българите в Мизия, Тракия и Македония.

В периода 1830-1838 г. е пандурин (пазач) в Рилския манастир. Ходи винаги с оръжие, гони турците и разбойническите шайки. Из Рила се среща с хайдути, които намират подслон в манастира, както и с Неофит Рилски и други просветни дейци.

Участник е в Първата българска легия на Г. С. Раковски (1862), Сръбско-турската (1876) и Руско-турската (1877-1878) войни. Освободител на Кюстендил. Награждаван многократно с военни ордени за храброст.

След Освобождението (1878) той не престава да се бори и за свободата на поробена Македония, която остава под турска власт.

Участник е в Кресненско-разложкото въстание (1878-1879) и в Сръбско-българската война (1885).

До края на живота си помага на чети на ВМРО, които минават през Кюстендил за Македония, за да воюват с турския поробител.

Коментари

  • Vasko Georgiev

    юни 09, 2015 в 10:07

    Браво на момчетата!
    А Родобран е прекрасно име! Градете го и го пазете с добри дела!

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *