До Смилево – почит към Илинденци

До Смилево – почит към Илинденци

28 юли 2017  |   2 коментара

Отново дойде време да заминем. За едно място, което малцина помнят. Едно място високо в планината Бигла. Където отекват само спомените за един идеал и една кауза. За смелост и безсмъртие.

Това пише Джулия Петлева от младежката организация на ВМРО – София в материала си, посветен на пътуването на група младежи от ВМРО за традиционното отбелязване на годишнината от Илинденското въстание в Смилево, Република Македония.

Ето целия пътепис:

Но нека започнем отначало, защото има много за разказване.

Няма как да подмина с безразличие картината, която се откри пред нас, когато пътят ни отведе в Тетово, град в Западна Македония, описван в старите енциклопедии като българо-албански град. Там е родена Мара Бунева, българска революционерка от ВМРО  и Арбен Джафери – създател на Демократическата партия на албанците в Република Македония. Днес от българското население не е останало почти нищо. Градът е населен с 90 на 100 албанци. През 2008 г. Общинският съвет на Тетово приема закон, с който албанският език става официален наравно с македонския. И от тук започва трагедията. Земя, осеяна с джамии, с показно извисени минарета и лъскави фасади. С двуглавия орел на червен фон, като част от природния пейзаж. По-късно разбрах, че местните жители, които не са от албански произход, наричат целия този цирк „крайпътни камъни”. Може би изглеждащи незабележими на фона на всички проблеми в Република Македония, но от онези „обръщащи каруцата”.

Традиционно преди да продължим пътя си към Смилево се спряхме в Охрид – една от люлките на българската цивилизация. И защото много глупци отричат това, ще ви разкажа историята на  църквата „Св. Йоан Канео”, която посетихме. Според исторически сведения църквата е построена в края на XIII и началото на XIV век и е била католикон - главната църква на разрушен от османците манастир. През XVII век църквата е изцяло занемарена и запусната, стенописите са унищожени и постепенно се превръща в заслон за местните пастири. Години п-късно, около 1850 г., църквата е възстановена от местни, подчертавам местни българи, благодарение на които е запазена и легендата за женитбата на цар Иван Асен II точно в тази църква. Според тогавашните обичаи една от трите порти на църквата е трябвало за бъде зазидана, след като царят излезе, именно северната порта, която е непроходима и до днес.

И докато вълните на Охридското езеро миеха брега, ние се изкачихме по стръмния склон, за да отдадем почит пред мощите на свети Климент Охридски, пазени в църквата „Св. Пантелеймон”.

Съдбата ни срещна с един изглежда доста импровизиран антички екскурзовод, който беше така любезен да разсее мъглата, в която според неговите думи живеели българите. Разясненията му обаче разпалиха лют спор. На неговия въпрос какъв е Александър Македонски, ние отговорихме – грък, естествено, а той веднага ни уведоми за поредната неистина и за македонския произход на античния владетел. Тогава един приятел от нашата група му посочи една очевидна истина: „Ем, че то твоя нос си е чисто гръцки”. А това доведе до рязката смяна на темата и кулминацията в спора ни. Питаме го как св. Климент Охридски се е озовал тук, по чия заръка, не е ли именно заради българския цар Борис I, за да разпространява и развива българската книжнина и слово по всички земи населени с българи. А той гневен ни отвърна, че сме монголци и че св. Климент бил потомък на античките македонци, а българският цар Борис I имал нужда от неговата помощ и изминал пътя от Плиска до Охрид, за да го моли за такава. Но най-страшното беше как на всяка крачка този мерзавец си намираше група заблудени туристи, на която да предава легендите за Велика Македония. А туристите си тръгваха с мисълта, че са обогатили знанията си за една от онези малки балкански страни.

И за да опровергая още веднъж всички подобни лъжи, ще ви разкажа една легенда, която още се пази от местните хора, които не се страхуват да се нарекат българи. В двора на църквата „Св. Пантелеймон” има един кладенец, вече превърнат в проста дупка за хвърляне на монети и търсене на осъществени мечти в замяна. Точно този кладенец обаче, често подминаван от случайните минувачи, пази трагедията на българите по тези земи.

Легендата гласи, че след края на Балканските войни, след като сръбската пропаганда набира все по-голяма сила и смазва всичко по пътя си, именно в този кладенец са хвърлени около 15 българи, с осезаемо българско самосъзнание и противопоставящи се на сръбската пропагандна машина. Местните още пазят разказите за нощните писъците на мъчениците, сякаш неспособни да умрат, докато знаят на какви изтезания е подложен народът им.

Така между легенди, спорове и предания дойде време да преклоним глава пред Илиндецни и безсмъртното им дело. В Смилево, където се е състоял Смилевският конгрес на ВМРО, през 1903 г. е взето решение за избухване на въстание в Битолски революционен окръг на Илинден (2 август - стар стил). Поляната, пазена от паметника на Даме Груев, роден в Смилево и присъствал на конгреса, винаги е тиха и величествена. Минутата мълчание в памет на героите от най-мащабното въстание за национално обединение на цялото разпокъсано българско землище беше изключително дълга, като всички онези години, който ни разделят от Илинденци и ни пречат да последваме техния непоколебим пример и да се борим за Родината си.

И като става дума за борба и Родина, тук е мястото да спомена за френското военно гробище в Битоля. Гледката, която се открива от пътя е смразяваща. Огромно поле, пълно с кръстове и полумесеци, за стотиците загинали французи през Първата световна война. Всички те - паднали от ръката на българските войници, бранещи своята Македония с надеждата за национално обединение. Единственото, което можеше да направим, е отново да помълчим. Не за французите, които подкрепят Сърбия в пъкления ѝ план за завземане на областта Македония, а за българските синове, оставили майките и домовете си, за да се бия за идеала – обединение на България и Македония.

И последно, преди да тръгнем към границата пътят ни отведе в Ново село, Щип. Мястото, където са родени двама от ръководителите на ВМРО, а именно Тодор Александров и Иван Михайлов. За съжаление от къщите на войводите не е останало нищо, освен един трафопост, грозно скриващ лъжата, на която се гради цялата македонска държава, история,  език и култура.

„Прибрахме се“ си казахме, но къде всъщност се прибрахме? Не, ние не се прибрахме от една държава в друга, просто посетихме нашите братя и сестри българи в Македония. Граничен пункт държава не прави. Въпреки промития мозък, който срещнахме в Охрид, с нашето посещение за пореден път видяхме, че българщината в Македония живее и никога няма да умре!

Коментари

  • Приятел на България

    юли 28, 2017 в 5:51

    Антибългарска статия в регионалния румънски печат за Сдружението на българите в Банат:

    http://www.banatulazi.ro/afaceri-bulgaresti-cu-iz-penal-presedintele-ubb-nu-spun-la-toata-lumea-la-revedere/

  • Приятел на България

    юли 30, 2017 в 7:05

    Генерал Иван Колев го няма в българските учебници по история понеже се е бил срещу руснаците които по онова време са били съюзници на румънските окупатори на Добруджа и Русия дълго години диктува какво да се пише във вашите учебници по история. Да не забравите и че Русия е подарила на Румъния Северна Добруджа, българска земя, през 1878 г., взета от нея от Османската Империя в замяна на Южна Бесарабия.
    Трябва още да знаете че румънците никак не са признателни на руснаците за подкрепата им против българите, румънските "историци" казват че руската армия се е колебала да се сражава срещу българската и намерно се е движила така бавно в помощ на румънската армия сражаваща се с българската че когато е пристигла до мястото на битката румънците вече бяха претърпили поражение и руската помощ въобще я нямаше. Казват още че руснаците са се били кротко и без "убеждение" с българите и бързо са се изтеглили назад и отстъпили територия на Добруджа на българите.
    България трябва да изисква от правителството на Молдова териториално-етническа автономия на българите в Тараклия. Гагаузите вече имат такава автономия, още от 1994 или 1995 г. Българите няма защо да бъдете дискриминари спрямо гагаузите. Това да бъде условие за присъединяването на Молдова към ЕС и/или НАТО.
    Също така Албания абсолютно трябва да признае българското й малцинство, без отношенията между България и Албания да се влошават. Албания е важен съюзник на България против Сърбия, Гърция и Македония (ако Македония се държи неприятелски към България и продължава с македонизма си). България трябва да подкрепи Албания към ЕС и НАТО и срещу претенциите на Румъния за признаване "румънско малцинство" в Албания. Там не живеят румънци, а аромуни/власи които говорят подобен но различен език от румънския.
    И гораните в Косово би трябвало да бъдат признати като българско малцинство, въпреки че, може би, не се смятат себе си за българи.
    Няма защо да се срамувате ако България провежда про-американска/про-западна политика че не сте признателни на Русия. Сърбите по време на Титова Югославия са били твърде анти-руски, въпреки че Съветския Съюз беше техния съюзник през Втората Световна Война и е открадала от България Македония и Поморавя и е "върнала" тези територии на сърбите. Това че Тито беше не-сърбин не означава че сърбите са били русофили под Тито: всичките югослави бяха настроени враждебно към руснаците/съветските, а и много от второстепенните ръководители на Югославия бяха етнически сърби. Така че сърбите са били твърде непризнатели към Русия, техният съюзник през българо-сръбската война (1885 г.), втората балканската война, първата и втората световна война. И сега не се знае колко признатели би били ако нямаха нужда от руското вето насочен към независимостта на Косово в Съвета на Сигурност на ООН.

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *