Демографската криза не е от вчера

Демографската криза не е от вчера

09 февруари 2018  |   0 коментара

Населението на България застарява, повечето от българките са пенсионерки

Коментар на д-р Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика, за вестник „Труд“.

В публичното пространство все повече навлиза темата за демографията. България има сериозен демографски казус за решаване, за това са необходими усилията на всички – правителство, местни власти, общество. В същото време в говорене и писане по темата се изказват различни хора, независимо дали разбират същността на демографските процеси и тенденции. Така се създава криво огледало по въпроса и много трудно могат да бъдат отделени реалните проблеми от неточните анализи.

В края на миналата година отново нашумя в медиите въпросът за ниската раждаемост в страната. Отново заваляха апокалиптични анализи и прогнози за това как си отиваме и как през 2017 г. раждаемостта в България е най-ниска, откакто имаме наблюдения по темата. Взет сам по себе си този факт е верен, но изключен от причинно-следствените връзки на историята не носи никаква информация. Родили са се 56 436 бебета до ноември 2017 г. (Националният статистически институт ще излезе със своите окончателни данни през април 2018 г.)

Според мен, нищо сензационно не се е случило в областта на демографията в България през 2017 г. Да, родените бебета са рекордно малко, но през 2018 г. ще бъдат още по-малко, същото ще се случи и през 2019 г.  Това е така, но не защото са се променили репродуктивните нагласи на хората в страната или се е случило нещо извънредно, а защото в репродуктивна възраст навлизат хората, родени в годините на най-голям демографски колапс за страната (1993-2003 г., с абсолютен пик от -7‰ на естествения прираст през 2007 г.). Както знаем, демографските процеси са с отложен ефект и всъщност днес берем горчивите плодове на недалновидната социална и демографска политика тогава или на тоталната ѝ липса. Заради бездействието на политиците през 90-те години на миналия век днес в репродуктивна възраст имаме все по-малко хора и това определя все по-ниската ни раждаемост. И както казах, тя ще продължи да намалява, защото това се съчетава с продължаващата емиграция на хора в активна възраст. За това, ако искаме най-накрая да получим позитивни демографски резултати в България и спиране на това демографско пропадане, се нуждаем от нов тип демографско мислене и  осмисляне на процесите  в България.  И най-важното е да спрем с популисткото говорене по темата и да се заемем с работа.

Да, определено имаме ниска раждаемост през 2017 г., но по този показател не се различаваме от страните в развития свят. Дори напротив, с коефициента си на детност от 1,4 се вписваме нормално в демографските тенденции на Европа, където няма държава с коефициент на детност над 2. Разбира се, може да изразяваме своята голяма носталгия по времената с многодетни семейства, но при сегашната динамика на живота, ценностна система на хората, високи нива на образование, урбанизация, технологизиране на света, връщането към тях е малко вероятно. За това  трябва да насочим усилията си към стабилизиране на двудетния модел на семействата, а не да се стремим към рязко вдигане на раждаемостта.

В този аспект вече съм писала за политиката на Унгария, която изживя подобна на България демографска криза в началото на XXI в., с естествен прираст от порядъка на -5‰. Държавата вложи много усилия в активна пронаталистична политика, като от 2016 г. осигурява безвъзмездна помощ от фрапиращите 33 000 евро на семейство, което в рамките на десет години трябва да има три деца. Тази немислима, поради финансовите измерения за България политика, даде своите резултати и днес Унгария е с -3‰ естествен прираст, т.е почти двойно е подобрила ситуацията си, но за съжаление не е успяла да реши окончателно проблема. Много трудно е в съвременния развит свят да стимулираш само с финансови мерки раждаемостта и да очакваш тя да се повиши рязко, тъй като това се сблъсква с нагласите на съвременните хора, стремежа им към все по-високи нива на образование, личностно развитие, търсене и налагане на място в обществото и най-вече повишени очаквания и желания за бъдещето на децата им, което е обратно пропорционално на репродуктивните нагласи.

Населението на България застарява. Това е абсолютен факт, като ние се превърнахме в първата държава в световната история, в която при един от двата пола (женския, според данни на НСИ, при преброяването 2011 г.) най-голямата кохорта население вече е в пенсионна възраст (60-64 години). Няма как този факт да не ни притеснява, тъй като след себе си води много сериозни икономически, социални и психологически последствия. Застаряването на населението е процес, характерен за целия развит свят, като само в Европа средната продължителност на живота е нараснала над 2,5 пъти в рамките  на един век, от около 40 години в началото на XX в. до над 80 г. в началото на XXI в., и продължава да нараства, като в обозримо бъдеще ще достигне 90 години. Тук България се вписва нормално, дори малко изостава, тъй като със своите 74,7 г. средна продължителност на живота ние сме на едно от последните места в ЕС, заедно с Латвия, Литва, Хърватия и др.

Трябва да спрем да изнасяме некоректни   данни и информация, свързани с демографските процеси. Да се постараем да ограничим до минимум разпространяването  и налагането на  мнение, че демографската криза е започнала днес, с това правителство и т.н, защото това са демографски процеси, започнали преди 20-30 години, по които не е работено адекватно.  Нека се изправим пред реалните проблеми и да потърсим адекватни решения.

В момента от демографска гледна точка България има два много сериозни проблема - драстичните дисбаланси между регионите в страната и постоянната емиграция на млади хора. Това са реалните проблеми на България. Абсурдно е за такава малка територия да има  такива драстични демографски, икономически и социални диспропорции. За да може една система да функционира нормално и да прогресира, тя се нуждае от относителен баланс между отделните си съставни елементи. Приемайки държавата за такава система, тя се нуждае от относителен баланс между отделните си региони. По тази причина България трябва да вложи много усилия в работеща регионална политика с акцент в демографски и икономически депресивните региони.

Вторият ни проблем е пряко следствие от първия. България продължава да губи чрез емиграцията най-жизнеспособната част от своето население, в което е вложила немалко средства да бъде то образовано и квалифицирано. Да, светът се глобализира и технологизира, в резултат на което хората все повече ще пътуват и работят на различни места от тези, в което са родени, но просперитетът на едно общество е пряко зависим от активната, образована и квалифицирана част от него. Това е втората посока, в която трябва да насочим своите усилия, за да разрешим демографските си проблеми.

Можем спокойно да кажем, че са предприети и първите стъпки и по двата въпроса. От 2017 г. Министерството на труда и социалната политика започна разработването на регионални демографски политики, съобразени със спецификите на регионите, социално-икономическата действителност в тях, демографските тенденции, етнопсихологията на населението и традициите. В град Стралджа в училище „Св. Св. Кирил и Методий“ се апробира от 2017 г. исландският модел за справяне с училищната агресия и интегрирането на малцинствените групи още от най-ранна детска възраст. Правят се реформи в образованието, на все повече места се говори за неговата дуална форма, което да реши част от проблемите на пазара на труда, свързани с острия дефицит на високо и средно квалифицирана работна ръка.

Бяха положени много усилия от страна на правителството за  определяне размера на минималната заплата. От 2018г. тя се повиши на 510 лева, с ясното съзнание, че е нужно да се справим с ниските доходи, които са една от основните причини младите хора да продължават да напускат страната. Радостното е , че през последните 2-3 години се забелязва, макар и не толкова масиран, но все пак видим, процес на реемиграция.

Често резултатите не са видими, а в демографията наистина е необходимо повече време, за да се усети реално промяната, защото  един демографски цикъл понякога може да продължи повече от 10-15 години.

Трябва ясно да отчетем и да осъзнаем, че демографските проблеми на страната не са от днес или вчера, а още от началото на прехода.

Единственото, което трябва да направим сега е да  вземем правилните решения, ако искаме след 10-15 години да не говорим вече за демографска криза, а за демографски рестарт на България. Всичко това, колкото и да изглежда трудно, е постижимо, но само с обединените усилия на цялото ни общество

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *