Да, ние ще продължаваме да скачаме!

Да, ние ще продължаваме да скачаме!

09 януари 2017  |   0 коментара

автор: Цветан Александров, ВМРО - София

Отново е 6 януари. Страната осъмва скована в студ и много сняг и с празнично настроение там, където зимните условия не са довели до бедствена ситуация.

На този ден е Богоявление, Йордановден, наречени от народа Водици (на този ден са мъжки водици), прекрасна е снежната зима в Балкана. Явление на Бога, както е наричан в старобългарския, е един от най-старите християнски празници и третият по значимост в нашата религия. Наред с всички храмове Богоявленски празничен водосвет се извършва и във всички гарнизони на Българската армия след прочитане на молитвата „За успеха на народа“. Отново – традицията датира още преди битката при Ахелой (917 г.) по времето на Цар Симеон I Велики. Може би пълният разгром на ромеите дава повод това да се превърне в задължителен ритуал преди всяка битка до падането на България под турско „присъствие“.

На Йордановден само мъжете и жените, празнуващи с това име, са 149 348 души. Според народните предания обединеният празник под едно име Водици води началото си от дълбока древност, много преди Христа и е свързан с вярата за магичната целебна и чистителна сила на водата и способността ѝ да „помни“. Наричана е затова жива, обична, здрава и т.н. и старите поколения са вярвали, че на този ден тя „чува“ и сбъдва.

През вековете на българското съществуване тези сказания и вярвания биват обединени в един общ празник под името Водици и до ден днешен той бива съпътстван в цяла България (и Македония) от ритуали по къпане на отрочетата, за да станат мъже, къпане на младоженците от последната година (Родопите), хвърляне на кръста след молитвата и спасяването му от младите мъже (само кръстени, в преобладаващите части на страната), мъжко хоро (Калофер).

Всички тези ритуали бяха заклеймени отново като примитивни от някои либерални грантове. Тази традиция е наричана архаична и непристойна едва ли не за модерни европейци от XXI век, които си навличат ако не бронхопневмония, то поне настинка заради действия, подбудени от високи нива на тестостерон.

Старият български обичай е принизен до характерна черта за примитивно общество… А участниците в него са наречени лишени от интелект, морал и диалогичност, неумиротворени – качества неприсъщи за разумния човек в XXI век…

Всъщност празникът се състои от три дни, като на 5-и януари е подготовката и специално внимание се обръща на наричането на водата и нейната памет, на 6-и празнуват всички именици и се изпълняват мъжките водици, на 7-и празнуваме Ивановден и се практикуват женските водици, когато се къпят сгодените жени и новите булки (Карлово).

Не, това не е чалгата. Оскубаните и изрисувани вежди по иначе мъжки лица на обезличени индивиди са! Обръснатите от глави до пети, нежни, мъжки тела също не са мъжкият модела на подражанието в XXI век! Необразованият (не говорим за фиктивното българско образование), мързелив, вечно мрънкащ несретник не е българинът на този век, камо ли бъдещето на нацията! Преклоненият либераст към Октоберфест, Ice bucket challenge (добре, че „не“ се поливат със студена вода) и тем подобните любовни и други нелепи за българския бит празници, натрапвани в съвремието, но трудно приложими и налагани изцяло в България.

Този, вечно мразещ българското и обичащ чуждото на всяка цена, няма да се превърне в съвременния българин. Въпреки огромните физически, интелектуални и финансови усилия на куп „мозъци“, „известни“ с нищо особено „блогъри“ („професията на бъдещето“ със спорен принос за обществото) на чужди заплати, фондации и НПО-та, ние ще продължим да изпълняваме българските традиции такива, каквито са и ще ги предаваме на идните поколения. Те ще ни съхранят, те продължават и религията по някакъв по-скрит начин, макар в днешното ни съвремие тя да търпи все по-малко разпространение сред младите българи.

Това е паметта на хилядолетния български род, оцелявал въпреки всичко, запазил древните си традиции въпреки всички робства, поклонничества, моди, от които днес няма и помен.

Българщината ще преживее и либерализма, и мултикултурализма, и безграничната любов към „бежанци“, русофилство, американофилство, еврофилство, целия ширещ се интернационализъм и всякакво високо тачене на чуждото за сметка на родното.

Ганьовски е да се срамуваш от произхода си, а не да си традиционалист и да се чувстваш добре от това.

Като „дете“ на големия град нямам собствена традиция и понеже плувните ми умения са на ниво „пирон в кисело мляко“ избирам да участвам на този празник в Мъжкото хоро в река Тунджа, Калофер. Вече 5 поредни години. Но, за да е пълноценно участието ми и да е правилно според канона на традицията на местните, съм научил третата от песните „Залюбила е Василка“ (първите две са „Майце си“ на Христо Ботев и „Тунджа, Тунджа“) и влизаме, наред с всички „чуждоземци“. От години в града за този ден се стичат стотици хора от цялата страна – Перник, София, Варна, Стара Загора, Сливен, Бургас и т.н., независимо дали денят се пада през работната седмица или в почивните дни. Естествено краткият престой в ледените води на Тунджа е предшестван при всички юнаци от безсънна нощ под звуците само на народно творчество, играене на хора, ръченици, разговори, сплотени компании – нашият наркотик! Доставя ни го родната традиция, единствената вреда от него ни е увеселението и чувството за общност!
Греяно вино, блага ракия - еликсири…

Местните пристигат край реката и започват изпълняване на обичая, след тях влизаме и ние „чуждоземците". Водата е 0,3 градуса по Целзий - истинско изпитание за психиката и закалка за тялото. Отново се разбива леда, в чиито парчета се докосваме при движението ни в реката... А водата - кипи от врящата българска кръв! Тръпката, песента „Залюбила Василка", ледената вода, чувството за общност, която обединена изпълнява един магичен, хубав, корав, мъжки, български обичай. 10--15 минути участие в него стигат на всекиго за цялата година.

Всички влизат за здраве, за единството, за традицията, за знанието на древните ни предци за памет на водата, а не защото японски учени са го открили.

Легенди, суеверия, но са задължителни спътници в бита ни. Романтизъм, ако щете, поверие – окъпваме се, защото с водата идва новото начало, за да се слеем отново с природата, откъснати мигове за природата и човека извън дигитализирания ни свят. За да сме здрави през годината. Българите особено вярваме във всички традиции, свързани със здраве и плодородие, единство и обич към ближните. Защото сме се научили, че няма нищо по-свято от тези наши ценности.

Напук на прогнозите на тия, за които е ганьовски целият този „хепънинг“ впоследствие няма настинали, няма болни или импотентни. 5 години не съм се разболявал от ледената вода. Иронично, но в топли условия все съм настивал. А импотентността е в осмислянето, в главите на авторите срещу хвърлянето за кръста – тези, които в „Дойче веле“ „притоплиха“ миналогодишния „обяд“ на Александър Андреев – човекът, според когото Гергьовденския военен парад, отново със стари корени и в името на националното достойнство и поддържане на бойния дух, е старомодна отживелица без място в XXI век. Само че световните сили няма да спрат да ги провеждат и не само те дори… И гневния шепот в „Медиапул“ на Красен Николов, който също осмива и принизява Богоявленските навици на българите. Просто няма какво повече да се напише, затова и по двете теми статиите се препубликуват ежегодно. Либерастливата импотентност на възприятията на авторите дали не е професия? Заплатена? Все едно – те да си пишат, а ние ще продължаваме да се хвърляме!

А на Хелоуин не се правя на страшен и не се маскирам. Аз го правя на Сурова! На Сурва (13 януари до края на месеца) в с. Друган, Радомир, Перник, през февруари на кукерските празници в Сопот, Карлово, Сливен, околията, Кукерландия в Ямбол и други. Отново както в предните години.

Прибираме се в мразовитата, ветровита столица и се отдаваме на почивка и размисли от емоцията, която всеки от нас преживя. Уморени сме, аз със сигурност. Всеки си мисли това, което си казваха всички по-рано – „Догодина пак!“. Вълнение, гордост, чувство за направено нещо значимо.

Най-силните и корави празници на българина са именно в суровия зимен период. Това е Йордановден, един от особено тачените и отличаващ се народен празник. Това е Богоявление - третият по важност в нашата традиционна религия. Това е рожденият ден на един от най-големите български революционери - Христо Ботев. Това е България - магията на пъстрите, красиви празници с богата символика, уникална плетеница между религия, хилядолетни езически ритуали и народен сговор. В такива дни ние сме обединени и заедно!

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *