Граждански комитет „Западни покрайнини“ с меморандум до европейската общественост

Граждански комитет „Западни покрайнини“ с меморандум до европейската общественост

21 март 2018  |   1 коментар

Меморандум до европейската общественост, властите на Балканските страни и на Европейския съюз отправи Граждански комитет „Западни покрайнини“. В документа, подписан от председателя на Комитета проф. Лозан Митев, се описват тежките проблеми пред българите в Сърбия. Очертава се сериозната демографска и икономическа криза в районите, където живее българско население. Местните българи искат нормални условия за живот и развитие.

Меморандумът отправя категоричен призив при преговорния процес за членството на Сърбия в Европейския съюз да се вземе предвид и да се постави като условие спазването на правата на българското малцинство в Западните покрайнини.

Пълен текст на документа >>>

МЕМОРАНДУМ

Съобразно постановленията на Ньойския договор, подписан от България по време на Парижката конференция от 1919 г. под управлението на Държавата на сърби хървати и словенци, по-късно преименувана на Югославия, а днес – Сърбия, попада значително българско население. Днес българите в Република Сърбия живеят предимно в общините Босилеград, Димитровград (Цариброд) и части от общините Пирот, Бабушница и Сурдулица на територията на Република Сърбия. Те са подложени на системна политика на асимилация (сърбизация), съгласно държавната великосръбска идеология от началото на миналия век. Вследствие на това българското население е намаляло над четири пъти и е изправено пред национална, икономическа и демографска катастрофа.

След разпадането и на последното югославско формирование – Държaвна общност Сърбия и Черна гора през 2006 г., тази територия се намира в правен вакуум с неизяснено правоприемство, поради което Република Сърбия не полага грижи за този район, който се превърна в тежък социално-икономически и хуманитарен проблем.

Общините Босилеград и Цариброд са икономически най-изостанали в Сърбия, без съвременна пътна мрежа и без икономически излаз към България, без който е невъзможно в този район да заработи нормална пазарна икономика. Само за последните пет десетилетия българите в Република Сърбия са намалели от 62 000 на 18 500 (преброяване 2010 г.). Средната възраст на населението е над 50 години, а смъртността е четири пъти по-висока от раждаемостта.

Цялостната подготовка за членството на Сърбия в Европейския съюз и постигане трайно умиротворяване и стабилизиране на Западните Балкани, освен всички други проблеми, изисква да бъде решен и проблемът с правоприемството, статута и икономическото възстановяване на Западните български покрайнини, което на фона на демонстрираните добри политически отношения между България и Сърбия трябва да бъде не само безпроблемно, но и да се осъществи с ускорени темпове. Регионалното сътрудничество, създаване на еврорегиони на границата между двете държави, съвместни инфраструктурни проекти и програми за трансгранично сътрудничество между двете държави са безусловно необходими, за да се преодолее катастрофалното социално-икономическо и демографско състояние на българското малцинство в Западните покрайнини и да стабилизират положението.

Всички други народи и малцинства в бивша Югославия след много страдания и жертви успяха да отвоюват свободата и гражданските си права чрез наложен комплекс от политически и правни мерки с подкрепата и мониторинга на свободния демократичен свят. Такъв комплекс от мерки в защита на българското малцинство в Сърбия не бе възприет от Международната общност, Европейския съюз, включително и българските правителства преди и след политическите промени в България от 1989 г. Поради загърбването на тези проблеми днес българското малцинство в Република Сърбия е обречено на демографско изчезване и с това обективно трайно обременява българо-сръбските отношения, поставяйки пред двете страни и света една хуманна криза.

Досега не се осъществиха очакванията, че със започването на преговорния процес за членството в ЕС Сърбия ще изпълни европейските критерии за спазването на правата на човека и на правата на малцинствата, което да доведе до съществена промяна на положението на българското малцинство в Сърбия.

На този етап няма никакво развитие в тази насока.

Сръбската държавна администрация, въпреки официалните декларации,  продължава да прилага на място класически асимилационни похвати, с които на българите в Сърбия се подменя българското национално самосъзнание в сръбско:

- В предучилищните заведения, основните училища и гимназиите не се изучава съобразно нормалните образователни стандарти майчин български език, а там, където учениците искат да учат на майчин български език, нямат учебници;

- Няма свободни медии на български език;

- Етническата територия на българите в Западните български покрайнини  е разделена на пет общини, три от които са с мнозинство сръбско население;

- Не се прилагат законите, регламентиращи служебната употреба на български език и писмо на топонимите и етнонимите и българските лични имена в гражданските регистри не се записват съгласно българския правопис и правоговор;

- Унищожени са паметниците от времето на българската национална история и изградени други на базата на исторически фалшификати и с антибългарски послания;

- Представителите на гражданските и политическите организации на българите, които се занимават със защитата на правата на българското малцинство, се  подлагат на натиск и се преследват;

- Сръбската православна църква провежда дейността си на сръбски език, а църковните регистри са недостъпни, поради което българите не могат да докажат произхода си;

- Българското население в Босилеград е отдалечено от сръбските медицински центрове за специализирана медицинска помощ, което в условия на лоши пътища и при зимни условия често пъти е фатално за болните;

- След обособяването на близките Косово и Македония като независими държави, както и поради изолацията от България, Босилеград попадна в пълна икономическа изолация, без достъп до пазари и без работеща икономика. През последните 27 г. Сърбия не инвестира в района, населен с българи, и не допуска външни инвеститори, които да предложат нови работни места;

- Местната власт в общините Босилеград и Цариброд се контролира от сръбските националистически партии. Българските малцинствени партии, които единствено разпознават местните проблеми, са в медийна изолация и са подложени и преследвания като „сепаратистки“;

- Програмите за развитие на гражданското общество, демокрацията, медиите и програмите по линията на трансграничното сътрудничество между България и Сърбия прескочиха общините с българско население и отидоха във вътрешността на Сърбия, с което се осуетява политиката за създаване на нормални условия за икономическо развитие и просперитет на населението около границата;

- През 2013 година 15 сдружения и политически партии на българите подписаха „Платформа за защита на правата на българите в Р Сърбия“, с която отправиха искания до Р Сърбия и Р България, но сръбските държавни институции и медиите не дадоха никаква гласност на това.  

Уважаеми представители на обществеността, на държавните власти на Балканските страни, на Европейския съюз, призоваваме проблемите с положението и правата на българското малцинство в Западните български покрайнини, намиращи се в Р Сърбия, да се вземат предвид и по категоричен начин да се поставят като част от преговорния процес за членството на Сърбия в ЕС с цел да се създадат нормални условия за живот и развитие на това население.

Недопустимо е, противно на всички общоприети международни документи за правата на човека и правата на малцинствата, противно на всички основополагащи европейски принципи и ценности и противно на разпоредбите на Конституцията и законите на Р Сърбия, българското малцинство да бъде подложено на политика, която го обрича на асимилация, емиграция и сигурна демографска смърт.

Изчезването на българското малцинство, освен че трайно ще обремени бъдещите българо-сръбски отношения, ще нанесе тежък удар върху основополагащите принципи и ценности, върху които почива Европейският съюз и отношенията между европейските държави.

Решаването на проблемите и създаването на предпоставки за опазване и нормално развитие на това малцинство ще бъде позитивен пример и за другите спорни проблеми в процеса на трайно умиротворяване на Западните Балкани.

Проф. Лозан Митев, председател

Граждански комитет „Западни покрайнини“

Коментари

  • Приятел на България

    март 29, 2018 в 10:43

    Подкрепа за Украйна за да се спре румънизирането на тамошните молдовани. Как да няма молдовски език когато има босненски, черногорски и хърватски езици? Румънците се опитват да асимилират украинските молдовани, включително чрез заплахи към Украйна.
    В същото време Румъния признава русинското си национално малцинство като различен от украинското, а и "македонското" като различен от българско.
    В Украйна има хора с молдовско етническо самоопределение. Те имат право и да нарекат своя език "молдовски език", по образец на босняците и черногорците. Това че има австрийска нация но няма австрийски език не означава че няма молдовски език. Не само че има молдовска нация, има и молдовски език.
    Русините/рутенците са украинци. Те говорят украински диалект. Руската академия на "науките" когато е признала съществуването на русински "език" през 1992 г. е го направило поради своите анти-украински настроения, а не по научни причини.
    Ако Сърбия започне война против Косово трябва да сте в състояние да си върнете Поморавието и, може би, по-голямата част от БЮРМ ("Македония"), тоест не-албанската. Румъния, Турция (а и Гърция) няма как да ви нападнат защото са съ-членки в НАТО. А може би, ще имате активна военна подкрепа от Хърватско, Унгария, Черна Гора, Босна и Херцеговина и със сигурност Албания. Гораните в Косово трябва да бъдат признати за българи, подобно на гораните в Албания. В Молдова трябва да се създаде автономна българска област, по образец на автономната Гагаузия.
    Трябва да се предприемат много по-активни мерки за де-турцизацията на помаците.
    Приказките с териториалното обединяване на Албания с Турция през териториите на БЮРМ и България (мюсюлманска дъга на Чавушоглу или Чавушолу или каквото и да се казва асимилираният българин/грък/албанец/и т.н.) са само сънища. Има стотици километри разстояние между последното, най-източно мюсюлманско село в БЮРМ и първото, най-западно в България. Разбира се, това важи за 2018 г. Това, че в бъдещето мюсюлманите в БЮРМ ще разширят своята територия до границата с България, възможно е но не е сигурно, нито дори вероятно. А албанците със сигурност не искат да се върнат отново под папука на турски султан. В такъв случай те ще трябват да учат турски език, дори да изоставят албанския си майчин език а и мюсюлманските албанци със сигурност ще бъдат принудени от турците да убият или поне да угнетяват своите християнски братя, нещо което те никога няма да го приемат.

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *