ВМРО – Септември връчи наградата в литературното съревнование „България – моята мила родина“

ВМРО – Септември връчи наградата в литературното съревнование „България – моята мила родина“

04 ноември 2019  |   0 коментара

В деня на будителите от ВМРО - Септември връчиха наградата на победителя в съревнованието за литературна творба за младежи на тема ,,България - моята мила родина“. Чрез подпомагане и даване на поле за изява от местната организация целят да насърчат патриотизма сред младежите.

Тази година наградата спечели 18-годишната Деница Попова от с. Карабунар.

Съревнование за разказ на тема „България - моята мила родина“ се провежда традиционно всяка година от структурата на ВМРО в Септември. Литературното състезание е за младежи и девойки от 12 до 22 години, които живеят на територията на община Септември. 

Изискването към разказите за участие в конкурса за литературна творба са били да има ръкописен екземпляр, както и в електронен вариант. Електронните варианти са публикувани и всяко харесване носи точки.

Критерии за оценка са правопис, краснопис и чистота на езика, патриотична насоченост на творбата, оригиналност и умение за писане.

Съгласно получените точки председателят на ВМРО – Септември Кузо Божинов връчи на Деница Попова парична награда от 200 лв., както и книга, разказваща за българските традиции и обичаи.

Текст на спечелилата творба:

България - моята мила родина

За мен родината не е географско понятие , тя не е просто късче от земята, населявано от хора с общ език, култура и история, а е място и време, което сме преживявали и преживяваме важни моменти от живота си. Родината започва с първия дъх на бебе в родилното отделение и радостните сълзи на неговите родители. Родината започва с игрите на улицата, с болката от първите рани и усмивката на баба, когато си сит. Родината е буквите в детския буквар и първите верни приятели. Но както всички знаем, едно понятие има своите плюсове и минуси, така и нашата страна има своите хубави и лоши черти.

Имайки предвид историята и моя житейски опит, стигнах до извода, че страната ни има два типа хора. Едните са тези, които обичат България, такива хора може да открием в лицата на велики българи като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски и още много други борци за свободата на България. Идеалите на тези велики личности се пазят в сърцата на много българи. Благодарение на техните дела сега свободно може да се наречем българи.

Другият вид са наглите и лицемерните хора, които се страхуват да отворят сърцата си за родината, и в същото това време не разбират колко много грешат като се отказват от нея. Както е казал поетът Георги Джагаров, родната страна е голяма

„като една човешка длан,
но по-голяма ти не си ми нужна,
щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че от кремък твоят стар Балкан.”

Красотата на моята родина започва от красивия изгрев на Дунавския бряг и с писъка на чайките на Черно море. Този изгрев се плъзга нежно над всички планини и равни поля, за да се превърне в пурпурен залез. България е много малка, но и много красива. Един път разходи ли се из Рила, човек не може да забрави хладната рилска вода, величествените гори, красотата на рилските езера, нежно галени от топлите слънчеви лъчи. Красотата на моята родина е трудно да се изкаже с думи. Трябва да я видиш, за да я оцениш.

Родината е градинката на Гергана, палтото на Серафим и смелостта и добротата на баба Илийца. Тя започва с музиката на песента „Върви народе възродени”, химн на българската азбука и най-българският празник 24-ти май. Родината не е само географско и историческо измерение, но тя е и вътре в нас, в желанията и мечтите ни да направим България една по-хубава страна.

Деница Попова

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *