ВМРО влиза в Патриотичен фронт

ВМРО влиза в Патриотичен фронт

24 юли 2014  |   7 коментара

Ръководството на ВМРО – Българско национално движение отчита историческата възможност за създаване на обединен Патриотичен фронт с НФСБ и други патриотични партии и организации. Отдавнашна теза на ВМРО е, че патриотичните формации в България трябва да се обединят.

Това патриотично обединение би се превърнало в  незаобиколим обществено-политически фактор в България.

Ръководството на ВМРО единодушно реши:

1. Приема предложението на НФСБ за създаване на Патриотичен фронт, който да работи за защита на българските национални интереси.

2. Прекратява участието си в коалицията с „България без цензура“, Земеделски народен съюз и движение „Гергьовден“. ВМРО разчита на запазване на коректни отношения с тях.

Ръководството на ВМРО призовава всички честни българи за обединение на идващите избори, за да бъде прекратен престъпният грабеж, довел България на прага на национална катастрофа и за да бъде извадена антиконституционната партия ДПС от властта.

Коментари

  • Пейо

    юли 24, 2014 в 3:45

    Честито на всички патриоти! Крайно време беше да се обединят всички истински такива!

  • Иво

    юли 24, 2014 в 10:30

    Е това вече е добра новина,сега вече знам на 100% за кой ще гласувам,бях решил да не ходя до урните вообще.С вас съм и съм сигурен че адски много хора ще ви подкрепят само теябва да знаят че не сте с Бареков

  • Георги

    юли 25, 2014 в 12:50

    Крайно време беше, да се случи. Само така и дано да успеят да пооправя малко нещата!

  • Иван Тодоров

    юли 25, 2014 в 11:51

    Добруджа не е румънска земя:
    1. Названието на "автохтонните" и жители (румънци, разбира се): дичйень или дечйень (единствено число: дичян/дечян) (="дичянин", "дичяни"), ако наистина произлиза от средновековния град Вичина, ясно отнася тези руъмънци към 13-14. век, когато Вичина е основана от италианци. А, доколкото е известно, 13. век не е също нещо с 1. век.
    Интересно са поне 2 неща при думата "дичян", от езиковедска гледна точка: необикновената и необяснима обмяна на "В-" от "Вичина" с "д-" и самият облик на думата (би трябвало да бъде или "дечин"/"дичин" - "вечин" на румънски = съсед - или "вичинян"/"вечинян" => "дичинян"/дечинян" - например "Бръила" => "бръилян")
    Това означава че най-старите румънци в Добружа са от 13-14. век и само от територията на бившата Вичинска митрополия или епископия. Този начин за наричане на (дял от) даден народ според въпросната епископия или столица на епископия има и в средновековнияъ Португал и, може би, и в други страни. Разбира се, има и възможността "дичйень" да се отнесе само до самия град, тоест най-старите румънци са от този град, дошли из Влашко във Вичина и разпръснати из част от Северна Добруджа след разрушаването му. Защо да си променят регионалното име, от "не се знае кое име" до "дичйень", ако те са обитавали Добруджа и преди да бъде основана Вичина? Няма смисъл/обяснение. Ако наистина е имало румънци и преди 13. век, това че те са се наричали "дичйень" означава че, пе неизвестни причини, всичките румънци са се преместили из Добруджа във Влашко, откъдето са се върнали обратно в Добружа, след основанието на Вичинска епископия, и са получили това име (или сами са започнали да се нарекат така).
    Ако наистина това име са си дали старите румънци в Добруджа или румънците във Влашко са ги дали това име трудно ми е да вярва защото имаше и други 2 имена: "туркань" и "туркуйень" (единствено число: "туркан" и "туркуян") = стари румънци, от турско време, което отнася тези "автохтонни" румънци до още по-ново време и по-далеко от истинска автохтоността.
    2. Имената на селища като това на село Камена (="Каменна"?) които имат някаква приемственост с древността ("Петра" беше името на това село през римско време) не са на румънски (би трябвало да бъде "Пятра" в такъв случай) а са преведени от латински (или, може би, различен от румънски романски език) до старобългарски.
    Северно от Дунава няма нито едно име на селище спазено от древността (дори и чрез славянско посредничество), само няколко имена на големи реки (но чрез славянска адаптация/превод): Сомеш, Муреш, Криш, Нистру и т.н. (сравнете с град "Наиссус" = "Ниш"). "Нистру" ("Данастрис") би трябвало да стане "Дънастру" или "Дънастре" или нещо подобно ако беше наследено пряко от латински.
    Южно от Дунава ги има: "Дръстър" ("Дуросторум"), Хыршова/Хърсово (Карсиум/Харсиум?), Арчар (Рациария).

  • Иван Тодоров

    юли 25, 2014 в 11:52

    Румънски "езиковеди" казват че Сомеш идва от късния вариант на Самус - Сомус) (следователно "а" => "о" не е славянско явление). Тогава щеше да стане "Сумеш" на румънки (латински "о" + м,н => "у")
    Ако идваше от "Самус" би трябвало да бъде "Сымеш" (латински "а" + м,н => "ы")
    Хыршова пак идва пряко от траките (няма "х" през 6. век в латински език (латински Карсиум => "Кърсово" на старобългарски)
    Разбира се, ако не става дума за контаминация с някоя славянска дума (има ли "хърс" на български?)
    Южно от Дунава ги има: "Дръстър" ("Дуросторум"), Хыршова/Хърсово (Карсиум/Харсиум?), Арчар (Рациария).
    Румънската адаптация Хыршова с "ш" пак доказва че става дума за адаптация, често "с" => "ш" на румънски, например Щефан (може би това е староалбанско=тракийско влияние, понеже не е същото явление както на португалски където тази трансформация е съвсем последователна.)
    Бележка: наличието на думи като "табула" в латинските надписи в Добруджа, вместо "менса" за "маса" означава че това не се е говорило старорумънски а друг романски език. Португалски, испански и румънски, като странични области на латински език, са спазили думата "менса" ("меса" на испански и португалски, "масъ" на румънски откъдето я има и в български). "Табула" е по-ново име ("тавола" на италиански, "табл" на френски).
    4. Гърците са най-вероятно автохтонни в Добружа. Според румънските "историци" и "археолози" пълната романизация на гръцкото градско население в Добруджа става чак през 9-10 век когато се появява "градското лице" ("фачиес") на "прарумънската" археологична култура Дриду. Наличието на гръцки топоними като Каллиакра през българското средновековие на Добруджа обаче предполага и наличие на гърци (нямаше защо румънци да дадат гръцко име на Каллиакра вместо романско, няма примери румънци да дадат неромански име на местности или селища, може би само с изключение на славянски имена, ако те наистина са имали този обичай, да наименуват селища и местности със славянски думи, дори и след асимилирането на техните съжители славяни, което изглежда твърде неверойтано).
    Не може да се изключи наличието на поне грък в Добруджа, от основаването на първа колония до днес, особено ако се има предвид това че гърците са били търговци и свещеници. И през времето на българско господство над Добруджа имаше гръцки търговцки, свещеници (част от Добружа не беше под юрисдикцията на българския патриарх), военни пленници и т.н.

  • Иван Тодоров

    юли 25, 2014 в 11:53

    2. Почти цялостната липса на латинска и субстратна рибарска и корабоплавателна терминология в румънски език: има само генеричните термини "пеще" (риба) и "лунтре" (лодка), всички останали думи свързани с риболова и корабостроението/корабоплаването не са с латински произход. Бележка: с лодка не може да се плува по морета (Черно Море) а само по реки.

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *