Вицепрезидентът Йотова подкрепи Джамбазки за Български културен институт „Св. св. Кирил и Методий“

Вицепрезидентът Йотова подкрепи Джамбазки за Български културен институт „Св. св. Кирил и Методий“

16 май 2018  |   1 коментар

В този институт българският представител в Европейския парламент и заместник-председател на ВМРО – Българско национално движение Ангел Джамбазки предлага да се провежда българската културна политика зад граница. Идеята е тази институция да опазва българския език чрез провеждането на курсове и програми, които ще издават сертификати за владеенето му. Това е изключително важно и аз ще се боря да го осъществя, заяви още той.

Джамбазки изрази тази своя идея първо в предаването на БНТ „Обeщанието“, а вчера пусна и свое официално мотивирано становище по темата. Днес вицепрезидентът Илияна Йотова на работна среща в президентството подкрепи инициативата на Джамбазки. На разговорът присъстваха представители на евродепутата, а именно – председателят на НМК Михаил Петров и сътрудникът на Джамбазки в ЕП Ангел Чакъров и представители на Министерство на културата, на Агенцията за българите в чужбина и на Министерството на образованието.

На тази среща беше взето решение да бъдат организирани нови работни срещи, на които експерти в областта да направят своите предложения за юридическото реализиране на Българския културен институт „Св. св. Кирил и Методий“.

Отново прилагаме и позицията на Ангел Джамбазки от вчера:

Езикът е една от основите на националността. На самосъзнанието. Човек е такъв, на какъвто език мисли. Езикът трябва да бъде пазен. Особено във времена на демографска катастрофа и продължаваща имиграция на младите българи. За съжаление българите бързо и лесно се вписваме в чуждите общества и след едно поколение децата трудно говорят български, а след още едно – изобщо. И вече не са българи. Стават някакви други.

От друга страна историческата българска диаспора в Албания, Македония, Западните български покрайнини, Украйна, Молдова пази прекрасно своя бит, традиции, култура, език. Новата българска имиграция в Западна Европа и Северна Америка все още. Редно е да се обърне внимание и на следния феномен: мрежата от неделни училища в чужбина. Стотици неделни училища, водени с истински апостолски плам от самоорганизирани учителки, на доброволен принцип, покриващи географски новата българска имиграция.

Единственият начин българският език да бъде съхранен е да бъде учен и използван. За да бъде учен и използван, езикът трябва да е привлекателен, да има полза и причина за това, освен традицията и родолюбието. Например, да може да се кандидатства с него в българските университети.

За да се случи това, трябва да има доказателство за владеенето на езика на определено ниво. Да има диплома, сертификат за владеене на езика съгласно държавните стандарти.

Да може един българин от Албания, Украйна, Молдова, от Илинойс, от Мадрид да положи изпит по български там, където живее, да получи сертификат и да може да кандидатства с него в български ВУЗ.

За целта трябва да има организация на езикови курсове по български език, на провеждане на изпити, на издаване на сертификати.

Понастоящем в тази сфера оперират четири български държавни институции. Това са министерствата на образованието, културата, външните работи и Държавната агенция за българите в чужбина.

Предлагам да бъде създаден Български културен институт „Св. Св. Кирил и Методий“, който да провежда българската културна политика зад граница, да организира курсове и да провежда изпити по български език.

За целта може да бъде надграден съществуващия вече такъв в Министерството на външните работи, българските културни центрове в чужбина да бъдат прехвърлени на негово подчинение с дипломатически статут, както и необходимите структури от министерство на образованието и ДАБЧ, които да осъществяват методическото ръководство и връзката с българските неделни училища, които също да могат да провеждат курсове и изпити при определени условия. 

Този модел вече работи – Британски съвет, Институт „Сервантес“, Френски институт и прочее.

Коментари

  • Стефан Кацаров

    май 17, 2018 в 7:48

    Идеята е прекрасна! Може да се потърси експертиза в миналото, относно структурирането и функционирането на културните центрове към българските посолства през 80-те години на миналия век. В Кипър имаше такъв център с библиотека, зала за мероприятия и много силни връзки с българо-кипърското дружество за приятелство. Организираха се посещения на български артисти, певци, танцови състави, прожектираха се български филми и се представяха книги от български автори. Успех на начинанието!

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *