Ангел Джамбазки: Подвигът на Мара Бунева има своето ехо и своето значение и днес – 90 години по-късно

Ангел Джамбазки: Подвигът на Мара Бунева има своето ехо и своето значение и днес – 90 години по-късно

14 януари 2018  |   0 коментара

Всяка година на 13 януари отбелязваме годишнина от юначния подвиг на българската героиня Мара Бунева, извършен в Скопие край Вардар. Традиционно водена от чувството за дълг и преклонение пред паметта на българските храбреци и герои, ВМРО-БНД става неизменна част от отбелязването на тази колкото черна дата, толкова и повод за гордост и израз на непреклонността на българина дата.

Събитието бе организирано от Българския културен клуб в Скопие (БККС) и бе предвождано от неговия председател Лазар Младенов. Сред присъстващите имаше и потомци на български войводи, книжовници, герои и борци за освобождението на Македония. Представители на Българското сдружение на родовете от Македония като г-жа Райна Дрангова – внучка на полковник Борис Дрангов и дъщеря на Кирил Дрангов, Елисавета Шапкарева – потомък на Кузман Шапкарев и др.

В памет на Мара Бунева бе отслужена панихида в църквата „Св. Димитър” в Скопие. Израз на братски отношения бе фактът, че панихидата бе отслужена от двама свещеници – един от София и един от Скопие. След това, както всяка година, бе организирано шествие до кея на река Вардар, където е лобното място на българската героиня и плочата, поставена в нейна памет. Високо вдигнати знамена изпърстриха центъра на Скопие в цветовете на националния трибагреник и червено-черните знамена на ВМРО. Стотици българи от двете страни на границата се стекоха, за да отдадат почит пред паметта на Мара Бунева.

По традиция, както всяка година, заместник-председателят на ВМРО и български представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки бе неизменна част от събитието. Заедно с народните представители Атанас Стоянов и Александър Сиди, които също са част от националното ръководство на ВМРО, те положиха венци и цветя и отдадоха почит пред паметта и подвига, извършен от тази велика българка, направила саможертва в името на своите братя българи, в името на България.

От емоционалните изказвания на съвременните войводи от ВМРО стана ясно, че личността на Мара Бунева е символ на българската непоколебимост, когато става въпрос да се защитава българският национален интерес. По думите им нейната саможертва не е забравена и трябва да бъде извадена като пример от общата ни история, който да помним. Защото няма напразна и безсмислена саможертва, когато тя е дадена в името на обединението на целокупното ни българско племе – и в Мизия, и в Тракия, и в Македония.

Ето и част от изказването на Ангел Джамбазки пред насъбралото се множество:

Уважаеми съмишленици, братя българи от двете страни на Осогово,

За поредна година сме се събрали тук, за да отбележим подвига на Мара Бунева. И с радост мога да кажа, че за поредна година отбелязваме тази иначе тъжна дата в една коренно променена политическа обстановка в Република Македония. В една ситуация, в която все повече и повече се нормализират отношенията между двата клона на един братски народ. В една ситуация, в която е ясно, че пътят на Р Македония върви вече неотклонно към Европейския съюз и НАТО и това ще даде възможност да няма граници от Охрид до Черно море.

Братя българи от двете страни на Осогово, запомняйки и припомняйки си това, което направи Мара Бунева, а именно пожертва живота си, с ясното съзнание, че ще загине, това, което тя направи, проправи пътя на съпротивата срещу сръбския окупатор, после срещу диктатурата, наложена от Белград и в крайна сметка тези събития имат своето ехо и своето значение и днес – 90 години по-късно.

Днес повече от всякога виждаме разрушаването на една лъжа, на един мит, на една антибългарска идеология, наложена с годините от външни сили извън Скопие, извън София. Това трябва да ни радва и да ни мотивира все повече и повече да подаваме ръка на нашите братя тук – достойни, нормални наши приятели, а някои от тях и наши роднини.

Не забравяйте никога Мара Бунева. Не забравяйте никога този ден и нейния пример за поведение и подражание.

Да живее България! Да живее Македония!

Изказванията на Ангел Джамбазки и Атанас Стоянов може да проследите тук >>>

https://youtu.be/VJ16vsbO9Ec

https://youtu.be/eOnTQ3TeXQU

Мара Бунева е родена в град Тетово в Северозападна Македония. Мария Бунева е третото от шестте деца в българското екзархийско семейство на Никола (Нико) С. Бунев и Ана. Това са Борис, Лазар, убит от сърбите през 1913 или 1944 година, Надежда, Вера и Елена Буневи. По майчина линия революционерката е внучка на Зако — човек, за който още се разказват легенди в града под Шар, как едва ли не сам построил по турско време православен храм в града. Бащата на Мара Бунева — Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. 

Между 1915-1917 г.  Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия и получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.

След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти в края на декември 1927 година на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *