Аз съм БДЖ – част 2

Аз съм БДЖ – част 2

23 януари 2015  |   0 коментара

Авторът Цветан Александров е професионално ангажиран с темата за българските железници. Той открито задава въпроси за състоянието на БДЖ и виновниците за това. Текстът е продължение на „Аз съм БДЖ – част 1“.

След като министърът на транспорта Московски и шефът на БДЖ Владимиров обявиха, че влаковете няма да се спират, спрените ще се пуснат и ще се търси/направи план за 7 годишно бъдеще за БДЖ, започнаха гастролите на министъра по телевизионни студия. Много интересни за слушане и анализиране твърдения се чуваха от телевизора. Особено за човек, който има понятие за тези неща. В едно от най-култовите за мен интервюта на Московски, каращ джипа направо с Диана Найденова  към Карлово, той казва, че проблемът стои от години. Сякаш е страничен наблюдател като нас - редовите българи, не човекът, от който зависят нещата и който показва волята да се променят.

Той казва няколко пъти, че е несъгласен със съкращенията и оптмизация, защото в предния си мандат го направил, нещо повече – Симеон Дянков тогава го излъгал!? Московски съжалително обяснява още как нямало да може да осигури технически връщането на спрените на 12 януари влакове, защото видите ли локомотиви(!?) серия 32 били всичките спрени (това крещящо говори, че той дори не е виждал това, за което говори, защото всъщност „локомотивите“ са мотриси).

Подлага може би за евентуалната бъдеща приватизация на товарните превози на БДЖ, като хвърля обвинението, че някога предишните дали 8 лиценза на частни жп превозвачи, без да спомене, че страната ни е задължена да допусне и частни превозвачи след необходимите окомплектоване с документи и лицензионни процедури – т.нар. либерализация на пазара. Изказваха се и писаха един куп лаици, фейсбук-общественици, даже корифеят на българската икономика Владимир Каролев, дори мерудията на всички манджи и либералният защитник на „бежанци“ и цигани Иван Бедров.

По старата българска традиция и този път всички българи претендираха да разбират от железница, както разбират и на ниво доцент от футболни и политически въпроси, световни конспирации, защо катеричките не летят, защо динозаврите са изчезнали... С две думи - от всичко.

Кой се возил, кой не, кой чувал, че се движели някъде там влакове в България, кой виждал на живо, кой на картинка... Всички се надпреварваха да са в крак с „модата“ по тази тема.

Трябваше обаче да чуем някой машинист или деломайстор, ръководител движение или началник гара, търговски представител или билетен касиер какво мисли по темата. Някой, отбивал в младежките си години 4-годишна военна служба, докато е обучаван да е една от работните мравки в мощния някога мравуняк БДЖ или просто да е учил що е то транспорт и има ли той почва у нас. Някой прилагал с десетки години наученото. Някой с опит... Той знае какво трябва и как да стане – българският железничар, не политици, интернет-герои и всякакви други, които на теория и на практика си нямат никаква представа за какво говорят, но „неопровержимо“ ни убеждават!

Българските железничари се чудят ще доживеят ли деня, в който министър ще е, ако не железничар, то поне човек, свързан с транспорта, не някой с диплома за педагог, публични финанси, сладкарство, актьорско майсторство или застраховане. Нито пък някой с трудова история на инспектор в застрахователна компания, чийто досег с транспорта е описването на щети по автомобили. Примерно.

Очаквайте следващия материал, в който авторът описва какво според него трябва да се направи, за да продължим да имаме Българска държавна железница.

Коментари

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *